Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

ЗАБРАНЕНИЯТ КОМЕДИОГРАФ АЛЕКСАНДЪР ГЕРГИНОВ И ДНЕШНИТЕ МУ ЦЕНЗОРИ
 

 
Творчеството на писателя Александър Гергинов (1902–1985) е типичен пример за отказ от наследството, което ни принадлежи.
Александър Гергинов е твърде любопитен автор, но повод за тази моя бележка е сборникът Избрани комедии” („Български пистел”, 1982). Книгата включва три комедии на Александър Гергинов – „Борба докрай”, „Бюро за женитби” и „Свободна квартира”.
В ремарките към „Борба докрай” авторът е посочил – „Действието се развива в София, през 30-те години”. Темата на пиесата е животът в една столична кооперация – приклячва ерата на къщата с дворче, сега столичани се опитват да живеят колективно, в жилищни блокчета, тогава назовавани „кооперации”, тъй като изграждането се е съфинансирало от бъдещите обитатели на апартаментите. Комедията показва нетърпимостта между съжителите, взаимните непоносимости, откровените кражби и измами при изграждането на кооперациите, цялата пошлост и простотия на тогавашните (а и на сегашните) софянци.
„Борба докрай” е традиционна комедия, в която има ясно очертани живописни характери, има серии от сблъсъци, има смях, макар и презрителен. Комедията разкрива конфликта между шефовете на кооперацията, чиито син и дъщеря се обичат. Софийската Жулиета страда от модния и тогава опростачен феминизъм и заявява почти като гаулайтерката днес Милена Кирова:” Женитбата е еснафщина”. Нашенският Ромео от жилищната кооперация пък разкрива и тогавашната водеща роля на Европа за развращаване:” В Европа ревността, пък дори и клетвата за вярност, са отживели предразсъдъци. И над тях хората се надсмиват”.
Героинята пита:”Кой ли чете сега, особено пък български автори”.
Процесът на отказ от българските традиции, на отказ от познанието протичащ през 30-те години на ХХ век в българското общество, след 89-та се превърна в пожар, който изгаря нация и държава...

Тази комедия ни дава представа и за вечните, макар и дребни наглед, мании, като тази изповядвана от една от героините в комедията: „Който посмее да оскърби или да се подиграе на моите любими животни, убивам го като куче, окото ми не мигва”. Предложението на друг от героите е:” По-добре имайте милост към хората, отколкото към животните”.
„Борба докрай” е комедия сатиричен портрет на българското общество от първата половина на ХХ век. Философията, изповядвана от Папурков и налагана на сина му гласи:” „Оженил се човека, жена, деца, апартамент си купил, намислил и дюкян да отваря. За пример ти го казвам, да видиш как хората напредват. След някоя година , виж го, станал голям търговец.”.
Синът реагира ето така:” Като се занимава с нечестна търговия”.
Отговорът на бащата е смазващ, но пък тъй понятен, днес, особено днес:” Че кой ти говори за честност?”.
И Папурков жестоко, но пък вярно допълва:” Така че, всичко щи водиш припечелено у хората, да знаеш, че е изтръгнато от устата на други!”. Ето я вкратце историята на българския капитализъм – вчерашен и днешен.
Тук се крие и причината комедиите на Александър Гергинов да са напълно непознати на българските зрители...
Любопитни са аналогиите, които възникват, когато чуваме реплики като: „ (...)как може една културна жена да се задоволи само с един мъж!”. Е, да тогава такава реплика е била единичен вопъл, а днес платените клакьори я превърнаха в хоров напев.
Впрочем, струва ми се, че Александър Гергинов пръв въвежда образа на футболиста на българската театрална сцена в „Борба докрай”. Този футболист, така отговаря на въпроса: „Защо да си нещастен?” – „ Затова, че съм се родил в България”.
Една от героините изповядва пък такава философия:”По-добре да изнудя един мъж, отколкото да остана стара мома. Днес да бъдеш стара мома е отвратително, унизително, но да бъдеш разведена жена е благородно, аристократично, културно.”
Щастливото младо семейство е настанено в откраднат от съкооператорите апартамент, станал причина за кавгата между родителите им и се готви да празнува подлата победа, когато героят проглежда и разрушава зловещата идилия:” Тук въздухът е преситен с отрова и аз вече не мога да го понасям, задушавам се. Тук бащата учи сина си на измама, на поквара, на безчестие. Майката е сляпа за падението на дъщеря си, а съпрузите са чужди за брачната любов и щастие.”.
Удивително злободневни обвинения, нали? Докога ще бъдат все така актуални, Боже мой?..
„Бюро за женитби” е не толкова мрачна комедия, в сравнение с „Борба докрай”. В нея пенсионерът Иван Доброволски решава да направи свой бизнес, като организира бюро за женитби. Тук отново се появява мним милионер, този път от Америка и всичко се обърква.
Всъщност си идва по местата – алчността и глупостта се завихрят в своя тъй добре познат ни и днес танц...
Сега, когато социализмът бе унищожен си мисля, че ако не в културата ни и тогава не преобладаваха, като днес, невежи и идеологизирани персони, а имаше и интелигентни хора само тези две комедии да поставяха на театралните сцени, хората щяха да са наясно с прелестите не българския капитализъм и 89-та нямаше да има.
Но комедиите на Александър Гергинов поставят, макар и забранени за поставяне, и други въпроси. Най-страшният въпрос е защо днес театрите в България не поставят български комедии? Най-простичкият, макар и най-верен отговор гласи – защото не им се позволява. Да, така е. Но векове наред театърът по света е бил остров на свободата, а единствено у нас се превърна в цитадела на цензурата. Нима е възможно артистите и режисьорите да се превърнат в безропотни изпълнители и да робуват на идеологическите бесове?
В България е възможно. Доказателство за този позорен факт са както непоставяните днес комедии на Александър Гергинов, така и недопускането на съвременни български комедии на сцената.
Да живее цензурата и нейните изпълнители и съучастниците й – режисьори, директори на театри, артисти...
И тъй като комедиите на Александър Гергинов са забранени на сцените на театрите у нас – прочетете ги в томчето „Избрани комедии”.
Александър Гергинов е автор на множество пиеси, само едноактните му са 160...
Стоян ВЪЛЕВ

ЧЕТА И ПРЕПРОЧИТАМ
ЗАБРАНЕНИЯТ КОМЕДИОГРАФ АЛЕКСАНДЪР ГЕРГИНОВ И ДНЕШНИТЕ МУ ЦЕНЗОРИ
Творчеството на писателя Александър Гергинов (1902–1985) е типичен пример за отказ от наследството, което ни принадлежи.
Александър Гергинов е твърде любопитен автор, но повод за тази моя бележка е сборникът Избрани комедии” („Български пистел”, 1982). Книгата включва три комедии на Александър Гергинов – „Борба докрай”, „Бюро за женитби” и „Свободна квартира”.
В ремарките към „Борба докрай” авторът е посочил – „Действието се развива в София, през 30-те години”. Темата на пиесата е животът в една столична кооперация – приклячва ерата на къщата с дворче, сега столичани се опитват да живеят колективно, в жилищни блокчета, тогава назовавани „кооперации”, тъй като изграждането се е съфинансирало от бъдещите обитатели на апартаментите. Комедията показва нетърпимостта между съжителите, взаимните непоносимости, откровените кражби и измами при изграждането на кооперациите, цялата пошлост и простотия на тогавашните (а и на сегашните) софянци.
„Борба докрай” е традиционна комедия, в която има ясно очертани живописни характери, има серии от сблъсъци, има смях, макар и презрителен. Комедията разкрива конфликта между шефовете на кооперацията, чиито син и дъщеря се обичат. Софийската Жулиета страда от модния и тогава опростачен феминизъм и заявява почти като гаулайтерката днес Милена Кирова:” Женитбата е еснафщина”. Нашенският Ромео от жилищната кооперация пък разкрива и тогавашната водеща роля на Европа за развращаване:” В Европа ревността, пък дори и клетвата за вярност, са отживели предразсъдъци. И над тях хората се надсмиват”.
Героинята пита:”Кой ли чете сега, особено пък български автори”.
Процесът на отказ от българските традиции, на отказ от познанието протичащ през 30-те години на ХХ век в българското общество, след 89-та се превърна в пожар, който изгаря нация и държава...

Тази комедия ни дава представа и за вечните, макар и дребни наглед, мании, като тази изповядвана от една от героините в комедията: „Който посмее да оскърби или да се подиграе на моите любими животни, убивам го като куче, окото ми не мигва”. Предложението на друг от героите е:” По-добре имайте милост към хората, отколкото към животните”.
„Борба докрай” е комедия сатиричен портрет на българското общество от първата половина на ХХ век. Философията, изповядвана от Папурков и налагана на сина му гласи:” „Оженил се човека, жена, деца, апартамент си купил, намислил и дюкян да отваря. За пример ти го казвам, да видиш как хората напредват. След някоя година , виж го, станал голям търговец.”.
Синът реагира ето така:” Като се занимава с нечестна търговия”.
Отговорът на бащата е смазващ, но пък тъй понятен, днес, особено днес:” Че кой ти говори за честност?”.
И Папурков жестоко, но пък вярно допълва:” Така че, всичко щи водиш припечелено у хората, да знаеш, че е изтръгнато от устата на други!”. Ето я вкратце историята на българския капитализъм – вчерашен и днешен.
Тук се крие и причината комедиите на Александър Гергинов да са напълно непознати на българските зрители...
Любопитни са аналогиите, които възникват, когато чуваме реплики като: „ (...)как може една културна жена да се задоволи само с един мъж!”. Е, да тогава такава реплика е била единичен вопъл, а днес платените клакьори я превърнаха в хоров напев.
Впрочем, струва ми се, че Александър Гергинов пръв въвежда образа на футболиста на българската театрална сцена в „Борба докрай”. Този футболист, така отговаря на въпроса: „Защо да си нещастен?” – „ Затова, че съм се родил в България”.
Една от героините изповядва пък такава философия:”По-добре да изнудя един мъж, отколкото да остана стара мома. Днес да бъдеш стара мома е отвратително, унизително, но да бъдеш разведена жена е благородно, аристократично, културно.”
Щастливото младо семейство е настанено в откраднат от съкооператорите апартамент, станал причина за кавгата между родителите им и се готви да празнува подлата победа, когато героят проглежда и разрушава зловещата идилия:” Тук въздухът е преситен с отрова и аз вече не мога да го понасям, задушавам се. Тук бащата учи сина си на измама, на поквара, на безчестие. Майката е сляпа за падението на дъщеря си, а съпрузите са чужди за брачната любов и щастие.”.
Удивително злободневни обвинения, нали? Докога ще бъдат все така актуални, Боже мой?..
„Бюро за женитби” е не толкова мрачна комедия, в сравнение с „Борба докрай”. В нея пенсионерът Иван Доброволски решава да направи свой бизнес, като организира бюро за женитби. Тук отново се появява мним милионер, този път от Америка и всичко се обърква.
Всъщност си идва по местата – алчността и глупостта се завихрят в своя тъй добре познат ни и днес танц...
Сега, когато социализмът бе унищожен си мисля, че ако не в културата ни и тогава не преобладаваха, като днес, невежи и идеологизирани персони, а имаше и интелигентни хора само тези две комедии да поставяха на театралните сцени, хората щяха да са наясно с прелестите не българския капитализъм и 89-та нямаше да има.
Но комедиите на Александър Гергинов поставят, макар и забранени за поставяне, и други въпроси. Най-страшният въпрос е защо днес театрите в България не поставят български комедии? Най-простичкият, макар и най-верен отговор гласи – защото не им се позволява. Да, така е. Но векове наред театърът по света е бил остров на свободата, а единствено у нас се превърна в цитадела на цензурата. Нима е възможно артистите и режисьорите да се превърнат в безропотни изпълнители и да робуват на идеологическите бесове?
В България е възможно. Доказателство за този позорен факт са както непоставяните днес комедии на Александър Гергинов, така и недопускането на съвременни български комедии на сцената.
Да живее цензурата и нейните изпълнители и съучастниците й – режисьори, директори на театри, артисти...
И тъй като комедиите на Александър Гергинов са забранени на сцените на театрите у нас – прочетете ги в томчето „Избрани комедии”.
Стоян ВЪЛЕВ











 

_ Обратнo _

брояч : 886022         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com