Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

ДА СИ СПОМНИМ ЗА „ПЛЕННИКЪТ ОТ ТРИКЕРИ” И КОНСТАНТИН МУТАФОВ
 

  Лишаването от памет е първото условие за деградацията на едно общество.
У нас се провежда систематично ограбване на националната памет и агресивно натрапване на чужди образци, във всяка една сфера – и в литературата, и в театъра, навсякъде...
Един от най-шокиращите примери за забрава е личността и творчеството на Константин Мутафов (1879 - 1941).
Мутафов е един от тези труженици в културата ни, напълно незаслужено забравен.
Роденият в Русе Константин завършва тамошната славна Мъжка гимназия.
Той е типичен за епохата си интелигент, който се увлича от театъра ( първо като актьор), завършва в Италия, играе в някогашната „Сълза и смях” сред такива велики български артисти като Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Атанас Кирчев и Адриана Будевска.
Но успехите си Константин Мутафов постига в драматургията – било е време, когато по сцените на българските театри са се играли и пиеси от български автори, за разлика от днес, когато на „туземните” автори достъп да сцените не е разрешен.
Повод за тези мои бележки е повторното ми завръщане към една драма на Константин Мутафов – „Пленникът от Трикери”.
Тази драма има особено място в българската драматургия – написана е по повод един кошмарен епизод от нашата история – когато 1800 пленени български войници се завръщат от ада, който гърците са организирали на остров Трикери.
За тези мъченици се е смятало, че са загинали в бойните действия.
Константин Мутафов изгражда драмата си на базата на едно такова завръщане на жив мъртвец - бившият учител Венко. Завръща се Венко, но съпругата му е сключила брак с неговия приятел и има дете от него. Как да живеят тримата от тук нататък? Има ли виновни?
Кой кого предава? Съпругата, че е повярвала на официалното съобщение, че нейният мъж е мъртъв?Приятелят на Венко, че обича?
В крайна сметка оцелелият от ада в Трикери се самоубива. Обявеният преждевременно за мъртъв се завръща при мъртвите. Но живите, как ще живеят те след втората му, вече реална смърт?.
Един от най-интересните образи в "Пленникът от Трикери" е на свещеникът - отец Райко, който се опитва да спаси душите на съпругата и на двамата й съпрузи. Този образ на свещеник отново ни напомня за неизпълнения дълг на литература и театър към българското свещеничество. Но и тази тема е забранена от поредната цензурна администрация..

„Пленникът от Трикери” е сред върховете на българската драма. Тя е била представена в Народния театър на 29 декември 1917 г., а в ролите изпълнявали Адриана Будевска, Васил Кирков, Сава Огнянов.
Попаднах на едно издание от началото на миналия век – 1918 г.
Ново издание пиесата няма. А дъщерята на Константин Мутафов – актрисата Стоянка Мутафова е имала възможност, както да организира публикуване на пиесата, така и поставянето й.
Но не го е сторила.
Към пиесата от много десетилетия не е проявил интерес нито един театрален режисьор.
В такива случаи винаги си спомням една мисъл на Александър фон Хумболд, изречена по друг повод – седят просяци върху купчина злато.
И ние сме принудени да живеем така – по театралните ни сцени шества вносната пошлост, но не посягаме към късчетата самородно злато завещани ни от предците.
Нима Народният театър не би могъл да се върне към блестящите български пиеси и отново да ги припомни на зрителите си? Вярно е, че новата цензура го забранява, но дами и господа театрали, разбунтувайте се!
Толкова е просто – за да се възродим като нация на нас са ни необходими български пиеси!
И ако днес е забранено да се пресъздава отвратителната българска действителност, то върнете се към величественото минало поне на Народния ни театър.
Вярно е, че ще стане ясно какви драматурзи, режисьори и актьори е имал някога Народния театър и какво се случва днес в него... Деградацията е катастрофална.
И тогава след Балканските войни, и сега, след опустошенията на демокрацията сме в едно и също положение – рухнали сме и трябва да се изправим като нация.
Тогава успяхме благодарение и на драми като „Пленникът от Трикери”.
А днес?

Стоян ВЪЛЕВ


 

_ Обратнo _

брояч : 886023         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com