Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

ИВАН ПЕХЛИВАНОВ ПРЕСЪЗДАДЕ БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ
 

  Книгата на Иван Пехливанов „Свидетел на историята” (Издателство "ИФО Дизайн ООД" София 2005) e уникално явление.
Части от нея циркулират из интернетпространството и предизвикват бурни спорове, смайване и объркване.
Още по-смайващото е, че тази книга не е и забранена. Отрих я в библиотеката на БАН.
Смайващо недоглеждане.
Всъщност в „Свидетел на историята” Иван Пехливанов разказва за своя живот, който обаче е неразривно свързан с индустриализацията на България по времето на социализма.
В многословния предговор на Чавдар Добрев към книгата прочитаме и нещо вярно – „ периодът 1944 г. – 1989 г. е най-изопачаваният и фалшифицираният поради огромен брой причини – не само от вътрешно национално естество.”
Че това е така го доказва блестящо авторът - инженер Иван Пехливанов.
Тъй като авторът е инженер със специалности „технология на машиностроенето” и „хидравлични машини” той не изпада в идеологически трески и тревълнения, а разказва просто и ясно за своя професионален път. Разказва, а ние откриваме каква България сме загубили.
Защото звучи смайващо и даже невероятно, че още в края на 50-те години България е получила поръчка от Китай за изработването на 30 комплекта турбогенератори!
Когато Иван Пехливанов е назначен за директор на института за проучване и проектиране „МАШЕЛЕКТРОПРОЕКТ” (1961 г.) следва списък със знакови за промишлеността ни предприятия. Всички тези предприятия, разбира се, вече са унищожени.
Заводът за полупроводници в Ботевград, разказва инж. Иван Пехливанов „ го проектирахме и изградихме за 18 месеца. След две години постигна проектната си мощност, а по рандеман не отстъпваше на френските заводи в Гренобъл и в Дижон”. (Тъй като откриването на този завод е свързано с една дебелашка шега на Тодор Живков – „Днес за полупроводници, утре за цели проводници”, Пехливанов припомня че в тази материя Живков е бил твърде добре запознат, даже му било казано от колега:”Не ти ли е неудобно, инженер си, а знаеш по-малко за тях(полупроводниците – бел. С.В.) от Живков” ). Пехливанов въздъхва по повод твърденията за простотията на Живков:”Жалко, че е невъзможна проверка – какво знаеше той и какво знаят за полупроводниците днешните му „анализатори””
Този списък с проектирани и изградени от ръководения от Иван Пехливанов институт е зашеметяващ .
Пехливанов изброява не за да се хвали, а за да се знае, например за завода за санитарна арматура в Севлиево :”Годишното производство стигна 12 хиляди тона, друг такъв завод нямаше в Европа. Не е случайно, че след 1990 г. той набързо бе купен от чужда фирма”. За любознателните читатели остава усилието да установят коя е тази фирма и дя си направят своето заключение...
Четем и не вярваме, разбира се – „ Заводът за фитинги в Монтана е леярна за 8 хиляди тона отливки от темперован чугун. ... беше най-добрата в Европа.”
А не вярваме, защото сме жертви на информационната война водена и до днес срещу нас, българите.
Тази война постигна своята цел – ние не познаваме най-близката си история и имаме напълно превратна представа за нея, даже и хората, които живяхме през тази тъй оклеветена епоха.
Докато разказва за индустрията на социалистическа България Иван Пехливанов припомня факти, които днес считаме за напълно нерешими, например за циганите: „В софийския завод „Електрометал” работниците от същото малцинство достигаха почти 50%. Поне 10% от тях заработваха месечни възнаграждение по-големи от моята заплата”, а авторът е вече по високите етажи на властта...
В хода на разказа си Иван Пехливанов не само разказва за социализма у нас, но и посочва как постигнатото бе брутално разрушавано:
”С магиите „земята в реални граници” и „ликвидационни съвети” беше разрушането съвременното ни селско стопанство с 12 милиона декара поливни площи, с прекрасни животновъдни ферми, с огромна механизация, с годишен добив от 10 милиона тона зърно и с най-голямата в Европа комасация. Магията „приватизация” разссипа индустрия за 120 милиарда USD. Фокусът „пазарна икономика” унищожи икономиката ни и доведе 80% от населението до нищета. С магическите думи „здравна каса” и „клинични пътеки” бе срината здравната система”. Вярно е, че е така – но кой наложи технологията на унищожението?
Строителят на социалистическа България в определен момент се оказва начело на БИСА – Българска икономическа стопанска асоциация. Впрочем ръководството на БИСА е обитавало печално известната сграда на „Раковски”, 134, подарена по-късно на СДС.
През 1987 г. в качеството си на първи секретар на московския градски комитет на КПСС на БИСА гостувал Борис Елцин, но нека авторът разказва:
„Придружих го до градския комитет на БКП на пл. „Славейков”. Срещнахме на тротоара млада майка , която водеше малко, добре облечено дете.Спря се (Елцин- бел.С.В.), огледа ги докато се отдалечат, после се обърна към жена си от делегацията и й каза:”Добре живеят гадовете!”.
Когато Иван Пехливанов оглавява БИСА, това му дава прекрасна възможност да наблюдава и анализира цялостно българското стопанство. Резултатите от неговите наблюдения и анализи са унищожителни за налаганите в информационната война митове. Той доказва блестящо ролята и мястото на „малките и средни предприятия” у нас, разгромява мита за „гигантоманията”, разказва за особено любопитната история на купуването на предприятия в чужбина. Още една страница от нашата стопанска история, която все още не е разказана и анализирана, поради продължаващата информационна война.
Когато Пехливанов бива препратен да ръководи ЦКС – Централния кооперативен съюз, той се обръща към богатата и , уви, все още ненаписана история на кооперативното движение у нас, но и разказва за огромните възможности на тази система. Иван Пехливанов е просто прагматик, който във всяка производствена система в която е изпратен търси разумните пътища за развитие. По-важното е, че винаги успява да ги намира, ако съдим по резултатите. Четем за изгубената, след 89-та кооперативна България и си даваме сметка за огромните богтства, които сме били принудени да пропилеем, да разрушим.
- „Днес няма кооперативна преса. Даже „Кооперативно село” от тоталитарното време изчезна. Приватизаторът му го преименува на „Земя”, за да не напомня страшното име „коперация”.
Съдбата на предприятията от системата на ЦКС бе идентична, те бяха или унищожавани, или изнасяни, достатъчен е този пример: „Заводът за обработка и дълбоко замразяване на охлювно месо в Берковица – затворен, оборудването му пренесено в Гърция, сега се изнасят за него живи охлюви на безценица, за да се обработват и препродават от гръцката фирма на петорни цени!”
Пехливанов написа реквием на кооперативна България:” Кооперациите , родени и укрепвали в десетилетия конкуренция с капиталисти – търговци и индустриалци, бяха пожертвани , за да се помогне за реставрацията на капитализма в България.”
Така бе постановено, но дали именно кооперативната система не е най-присъща на нас, българите като душевна нагласа? Ето един въпрос, но който сме длъжни да дадем отговор, ако желаем да оцелеем като нация... Ще имаме ли куража да го сторим?
Иван Пехливанов определя социалистическата епоха като „най-динамичната , убеден съм че и историята ще го потвърди – най-творческата от икономическото развитие на България”.
Време е да се разкаже за тази епоха, но засега това е сторил само Иван Пехливанов, а има хиляди други участници в нея, които позорно или отчаяно мълчат. Впрочем един от най-големите грехове на нашата литература е, че не показа тази епоха, нито преди, нито след 89-та....
Иван Пехливанов се опитва да покаже в книгата си и способите чрез които нацията ни бе манипулирана чрез информационната война. Един от ударните механизми бе употребата на понятието „пазарна икономика” – „Липсата на пазарно стопанство бе изтъкната като главен порок на старата система.
Тази дезинформация е била добре обмислена като взривател на икономиката ни. Може ли през ХХ век европейска страна с девет милиона жители да преживее четиридесет и пет години без пазар?” Ето този прост въпрос взривява цялата огромна манипулация на която сме подложени и до днес.
Иван Пехливанов дава точен и прагматичен отговор:
”Истината бе друга: икономиката ни през тези четиридесет и пет години беше пазарна, но изцяло държавна, централизирана, монополна, административно и бюрократично управлявана. Животът показа, че голяма част от съставните й елементи след определено равнище се оказаха неефективни.”
Смазващо е сравнението между сегашната уж „пазарна” и нявгашната „непазарна” икономика:
„Произвеждахме и изнасяхме „непазарно” двадесет хиляди тона пилета и тридесет хиляди тона бяло сирене и кашкавал. Сега „пазарният” внос на бойлери и на сухо мляко задуши българското птицевъдство и млекопроизводство”.
Време е, отдавна бе време да се анализират гибелните за страната ни последствия от наложената ни вяра в „пазарната икономика”. Но кой да го стори? Не съществуват систематизирани информации за постигнатото... Социалистическият период бе системно оклеветяван.
Ужасяващото е, че клеветите бяха политика на наследничката на комунистическата партия – БСП.
Сред огромния брой престъпления на тази партия бе и т.н. „политическа декларация” за „отговорността и винати за кризата у нас”. Пехливанов точно дефинира ролята и на този позорен документ:”... не разкриване на деформации в икономиката, а насочване на обществото в погрешна посока”.
В списъка с лицата, които уж предизвикали кризата у нас е включено и името на Иван Пехливанов. Навярно тази гавра е подтикнала автора да напише книгата си, но тя звучи не като защитна, а като обвинителна реч пред съда на историята.
Иван Пехливанов, тогава в началото на 90-те се е опитал да се защити, даже е формулирал несъгласията си и ги е предлагал за печат. Ясно е какво се случва с опонентите по време на информационната война:” Главният редактор на в. „Дума” , след като се запозна с него ми каза:”Повдигате сериозни въпроси , но не можем да поместим материала ви”.
Още един пример за мита за честния и смел уж журналист Стефан Продев.
Иван Пехливанов борави с факти и цифри, които разрушават наложените ни по време на информационната война догми, например твърдението, че уж социалистическа България била стигнала до икономическа катастрофа. Запознайте се с тези цифри и мислете – кому бе изгодно да се внушава тази грандиозна лъжа?
Иван Пехливанов стига и до ясно посочване имената на тези, които са поръчали и са се заели с изпълнението на плана „Ран-Ът” – Луканов, Петър Младенов и Лилов.
Така Пехливанов насочва вниманието ни към тъй често пропусканата вина на десетоноемврийските превратаджии.
Именно те са договорили с новите ни господари стопроцентна приватизация в България – експиримент, който никога до тогава, а и досега, не е осъществяван в никоя страна по света. Така нацията ни бе превърната в експериментален материал.- „През 1990 г. управляващите дали съгласие България да стане опитна мишка, за да се провери дали ще понесе” най-амбициозното начинание , което нкоя страна е правила. Не е ли това тотален геноцид над българската нация?”.
Да, геноцид е, все повече хора осъзнават естеството на случващото се у нас, но са доведени до състояние, което не допуска съпротива...
От внимателния прочит на плана „Ран- Ът” става ясно, че в него се е предлагал и модел за конституция, такава, че да гарантира успешното провеждане на експеримента...
Уви, все още не се е намерил историк, който да сравни предлагания модел за конституция от плана „Ран-Ът” с днешната, нова уж конституция...
„Свидетел на историята” е книга, която поставя много въпроси, но дава отговор и на фундаментални проблеми.
Това е книга писана от прагматично устроен ум, който на базата на фактите не се поколебава да заяви : ... „преходът, но към колония, е приключил.”
Чета и препрочитам книгата на Иван Пехливанов „Свидетел на историята” и не откривам в нея обвързаност с някоя идеология – той е прагматик, който се опитва да решава проблеми.
В книгата му се посочени имената на десетки български инженери и стопански деятели от времето на социализма, за жалост напълно непознати днес. Този наложен ни отказ от памет е една от най-големите трагедии на нацията.
И все пак ентусиазиращото е, че Иван Пехливанов остави своите свидетелства в книга, която всеки от нас трябва да прочете.
Стоян ВЪЛЕВ







На снимката - инж. Иван Пехливанов, някога, когато е бил строител на великото ни отечество

 

_ Обратнo _

брояч : 886023         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com