Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

„ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО” Е АПОЛОГИЯ НА НАСИЛИЕТО
 

  На пръв поглед изглежда, че се случват чудеса – книгата на една напълно неизвестна авторка се превръща в световен бестселър.
Но нека се опитаме да проумеем каква е технологията на такъв тип чудеса.
Заради Негово Величество Оргазъм героинята в романа - Анастейжа Стийл, е готова да бъде поробена. Да, именно поробена. Е, героят, сиреч Господарят й, е мултимилионер, а те, този тип хора, имат правото да са господари. Подла логика, но тя пък обяснява, защо „Петдесет нюанса сиво” се превърна в международен бестселър.
Не твърдя, че замисълът на авторката е бил да пропагандира философията на доброволното робство. Авторката е изложила една от възможните версии за сексуална връзка, а тази нейна версия се е оказала изключително подходяща за господстващите процеси на планетата днес.
А господстващите процеси днес целят недвусмислено превръщането на човека в обожаващо подчинението си същество, даже щалстливо да служи някому – дали на индивид, държава, идеология, корпорация, това няма значение. Героят заявява на своята секспартньорка:
”Става дума за спечелването на уважението и на доверието ти, за да ми позволиш да упражня волята си над теб. Бих изпитал огромно удоволствие, дори радост от твоето подчинение. Колкото повече се подчиняваш, толкова по-голямо ще бъде моето удоволствие. Уравнението е просто”.
Безпощадно просто, бих казал и само същество като героинята в романа не е в състояние да го проумее, макар че се опитва. Макар че има и обстоятелства, които не я оправдават, но позволяват да разберем падението й – тя е била девствена до срещата си с мултимилионера.
Авторката се е опитала, безуспешно, да паразитира върху приказния съжет за бедната Пепеляшка... Героинята е бедна и за нея е фундаментално събитие в живота, че е била харесана от мултимилионер - съвременната версия на Принца...
Безконечните писания в които героите правят секс са безобразно и еднообразно сътворени, именуването на мъжкия полов член се схваща от авторката като достатъчно за да се пресъздаде уж еротично-сексуална сцена. Примитивно като схващане, неумело като изразяване. Жената е изцяло подвластна на сексуалните си инстинкти, това е внушението в романа.
Но всъщност, идеята е друга, много по-мащабна и фундаментална – да се внуши на читателя, че насилието в междучовешките отношения е нещо, което трябва да се приема. Героинята, демонстрираща ужасяваща неспособност за морални съждения, обсебена от жаждата да бъде сексуален обект, приема определено садистичните наклонности на героя. Приема да бъде бита, да коленичи и да очаква своя Доминант (така в договора, сътворен за случая, е именуван героя). Всъщност, има ли любов в случая? Не, има взаимно желание за секс, стигащо да обсебеност.
Всъщност и половите актове не са точно полови актове, а различни подстъпи и варианти на насилие.
Тук се натъкваме на друга фундаментална причина за френетичната подкрепа на романа от когото трябва – че границата между болката и удоволствието е твърде тънка. Тя даже е незабележима – едното преминава в другото, така хипнотечно се сменят, че след определен праг започва да не съществува разлика помежду им. Е? Нещо да ви напомня?
В романа се натъкваме на пореден опит за опоетизиране на насилието. Пореден опит да ни бъде внушено, че светът се основава на насилие и на подчинение.
И ако се вгледаме по-внимателно в творбите, които се приемат, акламират истерично в световен мащаб, ще видим твърдокаменна логика – това са творби като тези на Толкин или Д. Роулинг, които ни максимално отдалечават от реалния свят в който пребиваваме, или творби като „Петдесет нюанса сиво”, които ловко, почти виртуозно оправдават и внушават, че можем да бъдем поробени и точно поради това щастливи.
Убеден съм, че ако в романа не съществуваше Червената стая, а се описваше една обикновена любовна, без извращенията, връзка, то той нямаше да получи тази световна популярност. Естествено, популярността му бе организирана и наложена по пътя на информационната война, която се води срещу човечеството с цел налагането на определени стереотипи....
Разбира се, романът си има и своите приемливи страни – съсредоточаването върху женската сексуалност, например. Впрочем, ето една тема – за сексуалността, която е твърде неусвоена в българската литература, струва ми се. Преоткриването на сексуалността в българската литература предстои, но пътят на авторката на „Петдесет нюанса сиво” не води към Храма на Литературата.


Стоян ВЪЛЕВ
 

_ Обратнo _

брояч : 886022         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com