Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

„ 59 ОТСТОЯНИЯ” НА БОЯН АНГЕЛОВ Е СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ОПАСНИ РАЗСТОЯНИЯ
 

 
Тази стихосбирка – „59 отстояния” подтиква и към размисъл за опасното и самоубийствено, налагано ни систематично, разстояние от същината на литературата .
Даже бих казал, че стихосбирката е ярко явление в съвременната българска поезия с опита си да съедини скъсаните нишки.
Но за какво става дума?
Става дума за това, че съвременната българска литература се е превърнала в самотен остров, напълно откъснат от света. Литературата ни днес е напълно забравила традициите – както българските, така и световните.
Литературата ни днес се държи така, сякаш всичко е започнало с прехваления и натрапвания, треторазреден полуписател и откровен агитатор Милан Кундера.
За назначените литератори у нас европейските литератури се свеждат до гримасите на модернизма.
Но защо забравихме „скъпите мъртъвци”? Е, да, те могат и без нас, но ние без тях можем да крачим бодро единствено към нравствено самоубийство.
А в стихосбирката на Боян Ангелов се срещаме с имена като Конфуций, с поети като Хьолдерлин:
„ поетът
с Емпедокъл беседва”.
В такъв миг би следвало да си дадем сметка колко откъсната е съвременната ни литература от литературата и културата на древността... Кой днес се сеща за Емпедокъл? Какъв им е на тях – на „грантовите” литератори- агитатори, Емпедокъл?
В „Смъртта на Гьоте” поетът твърди:
„От Омир до теб отстои само крачка
А ние не можем да стигнем нозете ти”.
Да, така е, но и името на Гьоте е взривоопасно за новия фашизъм – неолиберализма, защото той е опасен поет и писател – автор е на Фауст,който продаде душата си на Дявола... А асоциациите са твърде опасни за нашенските дребни продавачи на душиците си...
Политически напълно некоректно е да се пише и публикува стихотворение като „Разходките на Кант”, защото напомня за забраната да се мисли днес, защото знаете максимата им – трябва да се слугува и да се подражава, под предлог, че уж така се изграждала и нашенска някаква си там „модерност”.
Тази „модерност” у нас си е чисто невежество. Невежество, което и не подозира даже че е имало Омир, че е имало Гьоте...
Опасна и взривяваща манипулираните от неолибарализма съзнания е тази стихосбирка. Дори и затова, че с думи прости в нея се заявява:
„Добротата друго име няма”
Но забелязвате ли, че добро и зло като понятия вече са отстранени от съвременната псевдомодерна литература? Очаквам близкия ден в който ще ни се каже ясно и отчетливо – Злото е добро. Време е, време е да се каже, защото нали именно това е фундаментален закон днес у нас и не само в псевдомодернизмите ни, но и навсякъде...
Стихосбирката на Боян Ангелов е определено подривна, тъй като разрушава налаганите с милиони долари изскванията за смърт на литературата, която идва от Омир, засиява в творчеството на Гьоте и продължава да бъде хуманна, въпреки непрестанните опити да бъде дресирана в омраза към човека.
Даже бих казал патетично – такава поезия ни е нужна днес, такава!
Макар че вече чувам гласовете на бесовете...
Е, беснуват си и нека си беснуват, "нали затова им плащат хората"

Стоян ВЪЛЕВ


 

_ Обратнo _

брояч : 886022         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com