ПОРЕДНА, СИЛНА АНТОЛОГИЯ НА НЕМСКА ФАНТАСТИКА
	„Отвъдната аптека” (Die Jenseitsapotheke) Съставител Франк Хауболд, издател „EDFC” Пасау, Германия Антологиите, съдържащи най-добрите фантастични произведения през поредната календарна година на издателството към „Първия немски клуб по фантастика”, град Пасау, Германия, са на път да се превърнат в добра традиция. Издава ги едно обединение на хора, което отдавна включва в себе си не само фенове на фантастиката, но и истински професионалисти, работещи със завиден ентусиазъм и компетентност в жанра За българската публика би било интересно да узнае, че както в първото издание през 2005, така и в настоящето, излязло през 2006, е включен и български автор. Това е понастоящем живеещата в Германия писателка НАТАЛИЯ АНДРЕЕВА (www.andreeva.de), чиито новели „Горчива светлина” и „Ерос зад завесата” излязоха в два поредни броя на гореспоменатата антология. Новелите са познати вече на читателите в България, тъй като са излизали там в нейни книги и в литературния печат. За разлика от първия брой, когато тя беше единственият ненемскоезичен прозаик, в „Отвъдната аптека” е включен и писателят от руски произход Димитрий Макаров. Останалите автори са преобладаващо от Германия, както и неколцина от Австрия. Съставителят Франк Хауболд също участва в антологията със своята новела „Хилядоокият”, една типично научно-фантастична история за пътуване в космоса и среща с космическо чудовище, която обаче не изпада в познатите клишета на жанра. За антологията вече излязоха две обзорни рецензии в специализирания литературен печат, които потвърдиха доброто впечатление на критиката от представените в нея текстове. Антологията е много популярен начин за публикуване на литературни текстове в Германия. Характерното е, че там не се прави разлика между творба, издадена в книга или списание/антология. Публикациите в тях са напълно равнопоставени, не подлежат на каквото и да е степенуване по важност, и творби, отпечатани в немско списание (съответно антология), не се приемат по правило от издателствата, тъй като това се възприема като вторична публикация. Прави впечатление изключително интензивният издателски живот в Германия, както и сериозният брой антологии, които всяка година излизат в немскоезичното литературно пространство. Те често са обособени по жанр или тема. Доста списания също вървят в техните стъпки с издаването на известно количество тематични броеве, наред с редовните. Възможно е и тези броеве да са свързани не с определена тема, а с някоя страна, така се появяват списания или антологии на полската, руската, финландската и други национални литератури. В този смисъл би било интересно излизането на една антология на българската фантастика в Германия, стига да се намери преводач или самите творби да се предоставят на немски език от авторите им. BG_АПОСТРОФ: Българската литература е твърде непозната в Германия, за страна ни се пише рядко и тя остава в сянка за читателската публика там. А това, което се публикува, е с превес на негативен оттенък. Разбира се, когато става дума за документалистика, негативното отношение е очаквано при сегашното положение в родината ни, но именно литературата е тази, която е в състояние да възвърне позитивния имидж на дадена страна. А българската литература има с какво да излезе на немския пазар, и то съвсем не е комсомолско-клоунското лице, което му се показва досега. Ние имаме писатели, които заслужават да бъдат превеждани и издавани в Германия, но за целта трябва да се потърсят контакти и пътища извън официозната ни литературна номенклатура, която е завардила всички извори и не пуска никого, освен себе си, до тях. Разказът, който е традиционно най-силен в нашата литература би могъл, струва ни се, да подпомогне оопознаването на българската литература в Германия, а защо не е в други страни? За липсата на антологии на разказа у нас КНИГИ NEWS е поставял въпрос не веднъж. Разбира се, говорим за разкази в традиционния смисъл на думата, а не за „текстове” имитиращи разказ. Да си спомним разграничението, което правеше Владимир Василев между стихове и поетизиране. Днес „текстовете” се представят за разкази, но като такива те биват припознати единствено от литературните ни цензори и техните послушници. Нито един нормален издател в чужда страна не би погледнал сериозно на такъв тип „текстове”, даже и максимално приближаващи се към литературата.... Но първото условие за съживяване на литературния процес у нас е съставянето на антологии у нас. А след тяхната поява творците на „текстове” ще се наложи да престанат да узурпират представата за „разказ”, „литература”, „успешен автор” и т.н. КНИГИ NEWS На снимката - Антологията, представена в най-известната виртуална книжарница в света „Амазон” - Die Jenseitsapotheke (Taschenbuch) .   _ Обратнo _