Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

ДЕНЧО МИХОВ: ЗА ДА СЪХРАНИМ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЕВРОПА Е НЕОБХОДИМА ЦЯЛОСТНА РЕОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНО НИВО
 

 
Денчо Михов е собственик и управител на бургаското издателство >Либра Скорп.

Той е на 45 години, а по образование е инженер-химик, защитил е докторат по химия, десет години е бил преподавател по неорганична химия в университета „Асен Златаров”. От 1998 г. е изцяло в морето на частната инициатива, плува добре, издателството е само едно от неговите направления в бизнеса.

Роден е в Бургас и продължава да обича този град, не защото живее в него.

Обича духа и атмосферата на Бургас, опитва се да я съхрани и за бъдните поколения. Ето един издател с когото е истинско удоволствие да се общува – правя го при всеки удобен повод.


- Как бихте определили издателство „Либра Скорп”? На мен ми се струва, че то е регионално, това не Ви обижда, нали?


- Не мисля, че едно такова определение би звучало като обида. Имаме, разбира се, издания, които са предназначени за чужбина (немско и английско-езични), в момента работим и върху преводна литература, но в най-голямата си част книгите, които издаваме са на бургаски автори. При положение, че в един град като Бургас, наречен градът на поетите, излизат годишно над 100 нови заглавия, и след като повече от половината са реализирани в издателство “Либра Скорп”, а останалите се разпределят между “националните” издателства, терминът “регионално” би звучал по-скоро престижно. Мисля, че във всеки град трябва да има поне по едно такова издателство, което да приютява местните творци, без претенции за глобалност, националност и интернационалност.


- Мисля си, че една голяма част от книгите, които издава Вашето издателство (например “Морски таралежи – трети сборник хумор и сатира”) биха имали читатели в цялата страна. А сега като че ли да се стигне до тях е възможно единствено чрез страницата на издателството… И така стигаме до състоянието на книгоразпространението у нас – какво не му достига?


- Според мен книгоразпространението има нещо в излишък – изключителната неотзивчивост на книгоразпространителите. Съчетано със стихийност и комерсиалност на всяка цена – това вече се превръща в общонационален проблем. При разпространителите на периодични издания нещата някак си са по-урегулирани, съществуват елементи на сътрудничество, прозрачност. При сегашното състояние на книгоразпространението, алтернативите са: или издателят да обикаля като цветарка от град на град, от паланка на паланка и да търси местните книжарници, като си поема риска да бъде наруган и изгонен; или да престъпи закона и да премине към куфарна търговия. И в двата случая е невъзможно да се покрие територията на цялата страна. Това успяха да постигнат единствено гигантите “Труд”, и то чрез съмнително-законното предлагане на книги по павилионите за вестници.


- Книгата на Илия Буржев „Живот от вчера”, която издаде Вашето издателство предизвика гняв, спорове, част от които се вихреха и при нас – КНИГИ NEWS. Тогава разбрах колко много гняв и несъгласия има натрупан в душите на бургаските писатели и поети. Как ще определите издаването на ЖИВОТ ОТ ВЧЕРА – като провокация, като опит да се разкаже истината?


- Идеята за подобна книга заимствах от “Срещи с Буров” на Михаил Топалов-Памукчиев. Искаше ми се да събера в една книга всички спомени на един от ветераните на бургаската литература, които вместо да се разказват само на чашка в писателското кафене, да останат и за следващите поколения. Още тогава подозирахме евентуалните бъдещи реакции, които тази книга ще предизвика, но въпреки всичко се въздържахме от цензура и груба редакторска намеса в ръкописите на Буржев. В края на краищата това е неговото виждане от позицията на времето, без да ангажира никого със своето мнение. Ако някой е на други позиции – да вземе и да напише книга, в която да представи историята на литературния живот в Бургас от друга гледна точка. В този смисъл книгата може да се приеме като провокация. От позицията на автора – несъмнено е опит да се разкаже истината – в оригиналните ръкописи, които се съхраняват в издателството, Илия Буржев се е подписал със собствената си кръв.


- От споровете, които се разгоряха за бургаските литературните награди, пак в КНИГИ NEWS,стана ясно, че общината и отделни литератори разпределят скромните средства за подпомагане издаването на книги от бургаски автори. С ръка на сърцето, ще си признаете ли, че нито една книга на бургаски автор, няма пазарен успех? Или има и такива книги, тогава кои са те?!


- Признавам – на този етап няма живи бургаски автори, чиито книги да могат да се похвалят с “пазарен успех”, каквото и да се разбира под този термин.


- Имате ли свои идеи, г-н Михов, как държавата, общините да подпомагат българската литература?


- Не мисля, че е необходимо да представям идеи пред общинското ръководство, за да се заеме с подпомагане на местната литература. След като една малка община – Средец (бивша Грудово), при население над 20 пъти по-малка от Бургас, може да отдели средства и да подпомогне финансово поне 20 книги годишно, а в същото време началникът на Отдел “Култура” в Община Бургас заявява че културата не е приоритет на общината – вие какви изводи бихте си направили? Очевидно е необходимо ръководство с будителски дух, което да е съпричастно с културата – другото са подробности, които могат да се решат при наличие на желание.


- Кажете сега като издател – кои са най-големите недостатъци на съвременната българска проза?


- Не мога да взема отношение, тъй като не съм запознат със цялостната съвременна българска проза. Причините вече коментирах – пропуски в книгоразпространението; ограничените тиражи, поради проблемната реализация на тези издания; липса на информация какво, кога и къде се издава. Запознат съм с творчеството на бургаските творци, но не се наемам на базата на тези ограничени познания да правя обобщение за цялата българска съвременна литература.


- Вярвате ли, че е възможно издателството Ви да реализирате печалби от издаването на книга от български автор? Тази книга да постигне голям тираж, между впрочем колко екземпляра за Вас е „голям тираж”?


- Волтер твърди, че същността на вярата е да повярваш в това, което не е за вярване – иначе никаква вяра няма да бъде, всеки би повярвал без затруднения в очевидното. При така поставен въпрос – да, вярвам. Само че не точно сега. Вярвам, че ще дойде по-добро време, когато цялата ни държава ще се стабилизира, в частност и литературата – тогава вероятно ще има издания на съвременни български автори в “големи тиражи” и издателствата ще заемат своето достойно място в културния живот на страната.


- Най-голямата беда на българските издателства е, че те свеждат задълженията си към една книга до издаването й, после най-много да организират едно представяне и това е. Следва чакането да се продаде. Какво трябва да се прави след като една книга се издаде? Някой казват, че от тук нататък започва издателското изкуство...


- На този етап издателството е предимно занаят, а не изкуство. Вероятно в бъдеще ще има предпоставки издателската дейност да се изяви и като изкуство.


- И как процедирате с авторите? Предполагам, те си осигуряват спонсор (или пък спонсорът са си самите те) и книгата им излиза, така ли е?


- В повечето случаи е точно така.


- Вие работите добре с областната управа, с читалища, например конкурса Ви за „Изкуство против дрогата 2007” за деца. В тази посока мислили ли сте как може да се разшири сътрудничеството – читалище-издателство?


- Сътрудничеството читалище-издателство определено е на по-високо ниво от това издателство-книгоразпространение. И двете организации (читалище и издателство) имат доста общи интереси, разликата е в статутите. В никакъв случай не мисля, че това сътрудничество трябва да се свежда само до предоставяне на книги от издателството на читалището, а последното да си ги заплаща. Със съвместни усилия могат да се организират много общи мероприятия, свързани с духовното израстване на младите – организиране на различни школи по художествено творчество, конкурси за откриване на млади таланти, различни форуми за изява на същите… В конкретния случай с конкурса “Изкуство против дрогата” нашето скромно участие се свежда до финансирането и издаването на сборник, включващ наградените и номираните творби на участниците, основната тежест по цялостната организация се пада на читалище “Любен Каравелов”, което за трети пореден път се справя успешно с всички трудности (включително и финансови) по организирането и провеждането на този конкурс. Бих желал да добавя и още нещо по този въпрос – не одобрявам варианта издателство да си регистрира собствено читалище с единствената цел да изкопчи от общинските власти помещение и евентуална финансова помощ – това са дребни номера, които надявам се с времето ще се преодолеят и традиционните читалища ще си продължат да бъдат това, което са били и още преди Освобождението – център на духовното и българското.


- Изкупуват ли местните библиотеки част от книгите, които издавате?

- Не. Подаряваме им ги.


- Издавате много поетични книги, предполагам в малки тиражи? Какви, ако не е тайна.


- От 20 до 2000.


- Липсва ли ви литературната критика? Въобще, според Вас има ли литературна критика в България? А в Бургас, който е цяла държава на духа, поне според мен?


- Като правило литературните критици са обикновено тези, които са се осъзнали, че не могат да станат писатели. Точно по тази причина критиката им се свежда предимно до изявления как точно не трябва да се пише, т.е. до негативната страна на творчеството. Разбира се в ново време тази тенденция има и развитие – писатели, които не са чели нищо друго освен собствените си творби (за съжаление доста творци покриват този критерий) се отварят към критикарство, изразено в две основни линии – да хвалят собствените си книги и да оплюват всички останали. Другото явление, което е много далеч от критиката, е оформянето на затворени писателски групи, които се възхваляват помежду си и не допускат външни елементи сред себе си. С други думи – критикарство, във всичките му форми, не само че не ни липсва, а напротив. Обективната литературна критика обаче, все още е рядкост, такава рядкост, че аз лично до този момент не съм попаднал на такъв случай.


- Защо Либра Скорп не членува в Асоциацията на българските книгоиздатели - „Асоциация Българска книга”?


- Ако отправите всички тези въпроси дотук към ръководството на “Асоциация Българска книга” и добавите и въпроса за годишния членски внос – ще ви стане ясно защо. Какво е направила или възнамерява да направи “Асоциацията” по проблемите с книгоразпространението, популяризирането на българската книга, позициите на издателите пред властите на всички нива (ако щете и въпроса с ДДС върху книгите) и т.н., и т.н.? Нищо. Срещу убийствения членски внос получаваме привилегията да бъдем вписани в техния списък, публикуван единствено на техния сайт, както и да участваме веднъж-дваж годишно в т.нар. “Панаир на книгата” по подобни солени тарифи. Вече съм получавал предложения за членство от страна на “АБК”. С риск да бъда низвергнат от членовете на “Асоциацията” ще заявя, че докато тази организация не влезе в ролята си на обединител на издателства и книгоразпространители, нямам никакво намерение да членувам в нея. Предложих следния вариант – ние да поемем книгите на други “регионални” издателства за нашия регион, срещу същия жест спрямо нашите издания от страна на съответните издателства, като “Асоциацията” да бъде централата, координаторът на тази дейност, т.е. тя да информира, насочва, ако щете и контролира. Отново НИЩО. След като и това не е измежду приоритетите на “АБК”, аз лично не мога да видя какви са им приоритетите, освен събирането на членския внос.


- Знаете ли, че има министерство на културата, а в него дирекция, която би следвало да подпомага и книгоиздаването? Оказана ли Ви е някаква помощ някога от страна на министерството на културата? Какво би могло да върши това министерство за Вас, книгоиздателите?


- По ред на въпросите: да – не – не. Какво би могло да върши това Министерство ли? Най-малкото би могло да лобира пред Министерството на финансите и пред Народното събрание за преференции в ДДС-то на книгите. Би могло да обобщи програмите на сродните Министерства на страните от ЕС за популяризиране на тяхната литература, срещу същото от ответната страна. Предлаганата програма за популяризиране на българската литература на чужди езици е по-подходяща за издателствата от съответните държави, отколкото българско издателство да превежда и издава книги от български автори на немски, полски, албански и пр. и да ги пласира в съответните държави.


- Знаете ли какво е състоянието на библиотеките в Бургас и региона? Бедни и безпарични, прав ли съм?


- Абсолютно. И не само в Бургас. Аз например не съм въодушевен от последната “новина” за отпуснатите 3,3 милиона на 1400 читалища за текущ ремонт, набавяне на книги, периодични издания, компютърна техника и т.н. От тази сума целево 73 хил. лв. са за закупуване на нови книги. Елементарната бакалска сметка показва, че се падат по 50 лв. на читалище, т.е. с това щедро дарение могат да си купят по 5 нови книги. 215 хил. лв. са за закупуване на нова компютърна техника и софтуер, т.е. – по 150 лв. на читалище и 2,8 млн. лв. за текущ ремонт – да си подменят по един прозорец. Тук става дума за читалищата, но и при библиотеките вероятно ситуацията не е по-розова.


- Ние общуваме от време на време с Вас и Вие сте изразявали съмнение, че литературните конкурси могат да открият нови имена, които да донесат печалби на издателството... Продължавате ли да мислите така?


- Продължавам да изразявам същото съмнение. При традиционното провеждане на конкурсите, няма начин да се открият нови имена измежду наградените. Относно печалби на издателство – това вече граничи с митология – дебютни книги на неизвестни български автори са на практика непродаваеми.


- Хайде да си помечтаем, г-н Михов, представете си, че сте министър на културата. Какво бихте направили за българската книга, за българското книгоиздаване, за книгоразпространението у нас, за библиотеките?


- Вероятно същото, което е направил настоящият министър на културата за киното и театъра. Всичките ми идейни проекти за подобряване на ситуацията започват с цялостна реорганизация на сегашното министерство.


- Какви планове и проекти имате за издателската си дейност?


- Бих искал да ги запазя за себе си. След като се реализират, надявам се успешно, ще ги оповестя.


- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?


- “Книги NEWS” за момента е единственото място в мрежата, където намират място всякакви, даже и противоречиви, становища по различните щекотливи проблеми, свързани с литературата. Като такова му пожелавам да продължи със същия свободомислещ дух. Ако има някакви недостатъци по отношение на техническото оформление (кой ли интернет-сайт ги няма), те с течение на времето ще се изгладят – важното е да се запази оазисът на свободното слово!


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ


На снимката – Денчо МИХОВ, управител и собственик на бургаското издателство „Либра Скорп”.


Това е второто от серията интервюта с български издатели. Първото беше с управителката и собственичка на издателство „Ера” ЦВЕТЕЛИНА ДЕЧЕВА: ПИСАТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗАТ НА ПАЗАРА

Очаквайте още мнения по повдигнатите проблеми.
 

_ Обратнo _

брояч : 885051         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com