НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
-ДА
- НЕ
Bulgarian weekly newspaper-Chicago,USA

Търси

в

   

РУБЕН ЛАЗАРЕВ, „ПИНГВИНИТЕ СА НАЙ-ГОЛЯМАТА КНИЖАРСКА ВЕРИГА В СТРАНАТА!
 

 
- Как бихме могли да определим най-кратко книжарската верига „Пингвините”? Ваши конкуренти се определят като най-големи, а вие като най-добрите ли ще се самохарактеризирате?


- Още от второто изречение усещам, че няма да ми бъде скучно. Съответно ще си позволя да се задълбоча в отговора си. Първо, неоспорим факт е, че значителна част от масовата реклама днес е или залъгваща, или най-меко казано недостоверна. Бих желал да остана с убеждението си, че никой от колегите ни (или “конкуренти”, както Вие ги нарекохте) не би пожелал да си позволи да отрича публично известните на всички ни факти. Днес “Пингвините” се трудят в 17 града в страната, в общо 26 магазина, което ни прави така да се каже “най-големи”, макар да не смятам че това е най-важното.
Книжарници “Пингвините” работят като такива от 2000 г., с главна цел (освен не-дотам прозаичните материални аспекти, разбира се) разпространение на любовтта към книгата като култура, а не като задължение. Тази фраза е от такова съществено значение, толкова е основоположна, че ми се ще отново да го повторя – целта ни най-вече е да превърнем четенето на книгата у нас отново в култура, в част от ежедневието.


- Хайде да започнем нашия разговор от намирането на отговор на фундаменталния въпрос – има ли пазар на книгата у нас?

- Щом провеждаме този разговор, значи пазар слава Богу има. Последното твърдение подразбира постоянен несекващ поток от клиенти в книжарниците, периодично интересуващи се и от най-новото на книжния пазар.
За съжаление, в книжарниците рядко се забелязват онези възрастови групи, които четат най-много, а именно т.н. пред-пенсионни групи. Както и да звучи това на мнозина, но в България стандартът на живот далеч не е висок (е, ако не се сравняваме с някои централно африкански държави, разбира се), и не е тайна че мнозина български граждани не могат да си позволят на книгата като пазарен продукт във всекидневния процес. Този проблем е толкова неудобен, че за него почти не се говори, и се създава такава една нереална представа за случващото се. Защо например библиотеките ни не пустеят? Има кой да чете изглежда, съответно има и кой да ги купува (книгите), стига да има елементарните средства за да си го позволи. Всекидневно срещам десетки наши съграждани, които четат на обществени места, предимно в градския транспорт. Това е доста показателно, както и фактът, че книгите им (това се вижда ясно) не са новозакупени, и че самите те (споменатите читатели) принадлежат, както го споменах преди малко, към онези възрастови групи, които в книжарниците за съжаление почти не се срещат. Тъжно е.
Друг е въпросът, че не-рядко в една дори много добре заредена книжарница, клиентът не може да открие световно известни заглавия, поради простия факт, че дадена книга няма тираж от години насам, като издателите не се и замислят да ги издават, сякаш предварително сигурни в неуспеха си. Става дума за такива имена в литературата като Маркес, да речем. Ето, Маркес. Няма тираж нито едно негово заглавие на книжния пазар от години, въпреки че почти всеки ден го търсят. Но въпреки всичко, да , има пазар, и въпреки казаното до тук, този пазар се развива.

(Тук си позволявам да вметна нещо по отношение феномена с липсата на книгите на Маркес у нас. Ща прозвучи като анекдот ноq уви, тази е истината – литературният агент на Маркес (дама) не иска и да чуе за превод на български тъй като писателят е бил измамен с хонорарите при издаването му на български. Звучи невероятно, но преразказвам чутото от директор на водещо българско издателство - когато Габриел Маркес получил съобщение за сумата прeвeдена му от България, помислил, че е сметката му за тока.... Едва когато литературният му агент настоял писателят да си прерови книжата открили с изумление скромната сумичка, която българите твърдяли пламенно пред агенткта, че са изпратили...Такива ми ти работи с нашенските издатели... - бел. С.В.)

- Кой пречи на книгоразпространителите в България? Или пък кой трябва да им помогне?
- На нас поне никой не ни пречи, а и на другите също, мисля. Кой изобщо трябва да пречи? Пречи това, че българските книжарници са малки на площ, въпреки някои странни на мой поглед твърдения, че някои колеги притежават “големи просторни книжарници”... Смешно е, някои от нашите магазини са едни от най-големите в страната, но въпреки това не се наричаме “най-големи”. Не е необходимо за назовавам страни и градове, където има книжарници на площ, колкото нашите магазини BILLA. Това в един момент става пречка у нас, понеже начинът на излагане на дадена стока, в случая книга, се ограничава.
А кой трябва да ни помогне, освен нас самите разбира се... Ами държавата. Нашата държава. Мисля че грамотността и високообразованността на гражданите би трябвало да й е един от главните приоритети на държавата.
- Не Ви предлагам да критикувате издателствата, Вие няма и да го направите, но посочете кои са любимите грешки на книгоиздателите, които пречат на продажбите на книгите у нас?
- Трудно е да критикуваш колегите си с които работиш всеки ден, и въпреки че в страната ни (а и не само у нас, де) критиката често не се възприема като положително действие, ще го сторя.
Една от няй-големите пречки според мен в разпространението на книгата като търговски продукт, е визията му. Слава Богу, че критериите на родния клиент се вдигат всеки ден, и с тях се вдигат критериите за качество и на самите издателства. Това е наистина бавен, мъчително бавен, но необратим процес. Погрешно е мнението на някои, че само при нас едва ли не, не се обръща внимание на качеството на изданията. До преди тридесетина години в много развити (а не развиващи се като нашата) държави качеството на книгоиздаването в по-голямата си част не е била кой-знае колко висока. Разликата е там, че ние просто леко сме изостанали. Е, за сметка на това сега наваксваме. За разлика от някои реалист-песимисти съм реалист-оптимист.
- Чували ли сте, че има министерство на културата в Блгария? А в него, представяте ли си, има чиновници, които уж се грижели за българската книга? Мислите ли, че е така, или това е просто клевета...
- Страхотен въпрос. Бих си го задал сам, ако не ми го бяхте задали. Понеже на този въпрос бих желал да отговорям най-пространтсвено, именно за това ще се постарая да съм максимално кратък.
Преди два месеца на българския пазар се появи мини енциклопедия на световната писменост на едно доста известно и у нас издателство Thames & Hudson, с година на издаване 2006. Представяте си изненадата ми като прочетох, че кирилицата - тази временна, но искрена гордост на почти всеки наш нормален второкласник (точно тогава повечето от тях научават с какво сме обогатили света, като за начало), е измислена през... 9 век в Русия от някакъв си неизвестен иначе монах наречен Кирил, роден някъде в Македония. Няколко пъти го препрочетох, после дори преснимах текста, както и адреса на издателството, защото такъв срам не бива да продължава. Книгата на британското издателство е издадена през 2006, малко преди официалното ни присъединяване към ЕС. Думите са излишни! Та, говорехме за Министерството на културата, и връзката е очевидна. Бих желал един ден, като този ден да е скоро, държавата ни да бди над националните ни ценности и за тяхното популяризиране, при това не само на собствената си територия, защото много сме велики, ама някак си само ние си го знаем. Бих се радвал най-малкото не само ние да издаваме чужда литература с “хуманитарни помощи” от различни европейски фондации и по всевоъзможни програми, а и ние да го правим с българската литература. И не защото “те правят така”, както обикновено се случва, а защото просто трябва, не мислите ли? А ДДС-то от 20% върху книгата изобщо не ми се ще да обсъждам. Тук впрочем има замесени други интереси.

- Кои са най-големите слабости на българската литература от Вашата гледна точка - на книгоразространителя?
- Празнотата на съдържанието. Но това разбира се е много общо казано. Лично аз имам няколко любими съвременни български творби, които от гледна ми точка на професионален книгоразпространител са си чиста загуба на пространство по рафтове. Изглежда съм им единствен чистосърдечен фен, така всичко е изключение. Но като цяло слабостта, както се изразихте Вие е във празнотата на съдържанието, или пък прекалената им, имам чувството специално целяща “балканизация”. Мисля че който трябва ме разбира напълно ясно.
- Книжарската верига „Пингвините” продава основно преводна литература, нали е така?
- Това е класически пример на подвеждащ въпрос с цел облагодетелтсване на събеседника чрез очакваната скрита реклама в предварително предизвикания отговор! Всички (или май не всички, в крайна сметка) знаят че ние предлагаме всичко онова, което има стойност да се предлага. До сега не сме отказали на нито един български автор, колкото и неизвестен да е той, да работим с творбите му. Отделен е въпросът относно това, колко дълго ще имаме взаимната изгода да го вършим, ако нямаме никаква реална печалба от това. Ако нашите клиенти нямат интерес, къде тогава е нашия? Моля, запознайте се - самата тя, жадуваната “западна” пазарна икономика.
- Възможно ли е да се обедините не с книгоиздателите, както е сега в асоциацията Българска книга, а с конкурентите си книгоразпространители и да учредите една такава награда каквато има в Германия – на книгоразпространителите. Колко са глупави тези немски книгоразпространители – всеки посочва книгата от която е продал най-много екземпляри и така определят своята награда. Награждават тази книга, която им е донесла най-много печалба, по немски разумно, нали?
- Нещо подобно на това го правим и ние в нашата страна. Е, не до там сплотено, разбира се. Както знаете, “протягането на ръка почти винаги е подбудено от скрито желание да се задоволят личните тщеславни потребности”.
- Не знам дали сте мислили в такава една посока – за необходимостта от хартиено издание, което да представя поне вкратце излизащите на пазара книги, нещо от типа на нявгашното „АБВ”, ако си го спомняте?... Не мислите ли, че това е един от големите проблеми – читателите не подозират даже какви книги се публикуват у нас, а на Вас ви се налага да ги продавате, как да стане тази работа?
- Не само ние, но предполагам че и всички наши колеги биха могли да подтвърдят, че подобни издания не само че съществуват, ами са дори повече отколкото мнозина могат да си представят. И не просто съществуват, а се разпространяват и в книжарници, и в пощенски кутии. Положението далеч не чак толкова трагично в това отношение, даже напротив. Повечето издатели го имат като важен приоритет. Наше задължание е да ги разпространяваме. Проблемите според мен идват не от това, дали информацията достига до потребителя, а по-скоро дали този потребител ще успее да се възползва от предложението. Всички знаем каква е съдбата на многобройните реклами на веригите хранителни магазини. Ако някой не се досеща, ще припомня – можещите да си позволят повечето оферти не се интересуват , а заитересованите не могат да си позволят. Същото е и с книгите, както и с почти всеки всекидневен търговски продукт днес у нас.
- Не мислите ли, че книжарниците би следвало да се променят? Да се превърнат в място, където да се събират хората – поводите разбира се, трябва да са книги, срещи с писатели, дискусии, литературни четения... Не страда ли „Пингвини” от наивната представа, че читателите трябва да дойдат при вас, а вие само да ги обслужите? Не бива ли и вие да извървите вашата част от пътя към читателите?
- Напълно споделям мнението Ви, и дори ми се ще да се присъединя към призоваването Ви, книжарниците “да се превърнат в място, където да се събират хората”, по логични, разбира се поводи: “книги, срещи с писатели, дискусии, литературни четения”. Бих желал да го срещна и извън нашата верига. Между другото с удивление научавам, че не сте осведомен (което единствено ме провокира да Ви подканя да ни посещавате по-често, и ми напомня да включа мейла Ви в адресника, с който изпращаме поканите ни за всичките ни събития) за всеизвестния нескромен факт, че “Пингвините” е най-напредналата верига книжарница в обсъжданата сфера. Казвам го не от някакво задължение, а от гледна точка на човек който се занимава именно с това. От две години насам, (вярно, не от чак толкова много време, но все пак) почти всяка седмица, някой път дори няколко пъти в седмицата по-големите ни книжарници стават място за срещи между читатели/клиенти и издатели/автори. Като човек, едно от главните задължения на който е да се занимава именно с това – да се превърнем в по-различно – разбрах Ви – място, мога да кажа с усмивка – ние сме такова място от много време насам, при това не в своите очи, както някои биха могли да си помислят, а в очите на клиентите ни. При нас това дори не е толкова традиция, колкото рутинна част от ежедневието. Всички, с незначителни изключения, световно известно автори и личности, свързани по някакъв начин със словото като изкуство, гостуващи в България гостуват и при нас, и събират цели тълпи заинтересовани усмихнати хора от всички възрасти. Това не е от вчера, не е от онзи ден, това е нашият животв книжарницата. А за българските писатели и дума да не става. Поддържаме постоянни професионални взаимоотношения с най-обичаните и най-четените (не са толкова малко), често можете да ги видите да сядат просто ей така в книжарницата с купчина свои книги, и да общуват с посетителите. Между впрочем, чувствам се доста странно да го обяснявам в интервю, след като гореспоменатото си е неоспорим всеизвестен факт.
- Нараства ли броят на продаваните книги в електронната Ви книжарница? Променя ли се съотношението на продажбите в традиционната и електронната книжарница?
- Разбира се че нараства. Как си го представяте да намалява, интернет търговията тъпърва прави първите си крачки у нас.
- Мислите ли за мобилни форми на продажба на книги? В цял свят има специални библиобуси, автобуси превърнати в пътуващи библиотеки, а у нас министерството на културата се кани да закупува, но винаги правителството предпочита да подменя мерцедесите на депутатите и министрите... Не мислите ли че не бива да се разчита на отказалата се от нацията си държава, а всяка фирма, включително и такива като вашата , да се опитват да спасяват кой каквото може?
- Съгласен съм за колите на депутатите ни, макар че пошлоста не е в напълно задълженото представително превозно средство за представителите на народа ни, а в демонстративното им и не-дотам моралното им използване.
- Кой трябва да се грижи за книгата у нас? Правителството, обществото?
- Както можете да очаквате, отговорът ми е - всички. Но разбира се правителството играе огромна роля, като за съжаление всъщност реално май никаква роля не играе... А би трябвало. По-горе говорих за това, как някои други правителства подпомагат книгоиздаването си. Създават се цели фондове, насърчава се издаваните на родна литература в чужбина... А ние? А ние чакаме помощи от чужди фондации за издаване на чужда литература у нас.

- Все още не е забранено да се мечтае и по тази причина Ви предлагам да си представите, че сте министър на културата, какво ще направите за да подобрите съдбата на книгата у нас, какво ще направите за книгоразпространението?
- Бих сторил всичко онова, за липсата на което което се възмущавах редове по-нагоре.
- Весел чиновник от същото това министерство обяви, че в България имало 500 книжарница, те всъщност реално са много по-малко, но да приемем тази цифра. Даже и тя е страшна. Как да се увеличи броя на книжарниците или смятате, че това не е необходимо?
- Не съм ги броил. Ние имаме само 26, като сме най-голямата верига в страната. Най-силният ни конкурент задоволява нуждите на платежоспособните български читатели едва с половината от споменатото. Дали е необходимо – безспорно. Сещам се за един останал в миналото диалог с един собственик на верига просперираща верига магазини (става дума за България), относно това, дали трябва да се монтират метални “мини-паргинги” за колела в близост до търговски обекти, с оглед на привличане и улесняване на многобройните колоездачи у нас. Убеждението му бе, че идеята е изпреварила времето си, тъй-като у нас нямало развита колоездачна култура. Ами как ще има, като няма абсолютно никакви предпоставки за това! И с книжарниците е същото, а Вие питате, дали смятам че е необходимо....
Между другото, ние от 2000 г. насам, на всяка година “акостираме” с по две-три книжарници из страната, така че нашият избор отдавна сме направили.
- Какво сте готови лично Вие да направите за да подпомогнете налагането сред читателите на българските автори и книгите им? Имате ли някакви идеи?
- Практически го правя всеки ден. По-голямата част от работата ми е свързана именно с това. А относно по-глобалните стъпки, хм.
- Усещате ли политически натиск върху книгоразпространението? Партийни емисари намесват ли се за да влияят върху съдбата на някои книги?
- Тъкмо щях да кажа, че въпросът е надживял времето си, но се сетих за някои издания които не се разпространяват именно по политически причини. Добрата новина е, че това не се случва в България, а в страни като САЩ и Русия. Например скандални разкрития и подробности за 11.09. в САЩ – там темата е табу, и литературата по-скоро открито се преследва, отколкото се критикува. В Русия положението е подобно, елементарен пример е книгата на починалия наскоро в Лондон руски офицер Литвиненко. Там тя се продава така, както сталинската литература се е продавала у нас преди 9 септември. А у нас, в сравненение със “световните демокрации” си е пълен непукизъм. Може да се намери всичко. Според Вас това добре ли е?
- Не. Но не Ви ли се струва, че се превръщаме в нечетяща нация? Само не ми казвайте, че това е световен процес. Нека да си гледаме нашата си къща,а?.
- Вече се превърнахме. Причините, поне според мен, обясних в редовете по-нагоре.
- Общувал съм със служителите от вашата фирма в качеството си на автор на книги и съм респектиран от реда, който съществува в нея, удоволствие е да се работи с вас. Трудно ли се поддържа една такава прецизно работеща система сред всеобщия хаос, който съществува у нас?
- Интересен въпрос, на който няма да мога да отговоря толкова интересно.

- Всъщност, кой сте Вие? Защо се занимавате с този тъй труден бизнес – книгоразпространението?
- Думата “консултант” в България все още предизвиква аналог с нищо неразбиращ човек с празен, обикновено безсмислено злобен поглед, назначен срещу мижаво възнаграждение да наблюдава потока от клиенти за евентуални злоупотреби. Та, в “Пингвините” съм именно консултант, и единтсвената причина за това е че разбирам от това, което върша. Книжарниците като търговски обекти имат сериозна нужда от консултанти, напълно естествено е , и мисля че ние отделяме серизно внимание на това, като имам удоволствието да визирам повечето си колеги. Занимавам частично и стака наречената рекламна дайност на фирмата ни, както и с доста други неща, които не желая да споделям тук. Книгоразпространението е сериозен бизнес, и за разлика от мнозина в бранша, гледам на това като на професия, нащо което е напълно разбираемо в страни като Холандия и Германия, но у нас все още звучи доста странно.
- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?
- Недостатъчната популярност.

Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

 

_ Обратнo _

   Книжарница


   Книга на деня
 

ЕДНА И СЪЩА НОЩ

     
    Цена : лв.



   Нови книги
 

БЪЛГАРСКИ ХУМОРИСТИЧНО - САТИРИЧЕН РЕЧНИК

     
    Цена : лв.
 

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

     
    Цена : 10 лв.
 

БЪЛГАРСКИЯТ ДЕКАМЕРОН, част.1

     
    Цена : лв.
 

ВРЕМЕ ЗА ИЗНЕВЕРИ

     
    Цена : лв.
 

АЛА БУЛГАРО

     
    Цена : лв.


Посещения : 603392         
  

Отговорен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Мениджър електронна книжарница и реклама - Катрин Колева -info@knigi-news.com