НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
-ДА
- НЕ
Bulgarian weekly newspaper-Chicago,USA

Търси

в

   

МАРИЯ СПАСОВА ОТ GRREPORTER.INFO: НАЧИНИ ЛИТЕРАТУРАТА ДА ДОСТИГНЕ ДО ХОРАТА ИМА
 

 
- Смея да твърдя, че GRREPORTER.INFO е истински „мост” между двата народа- българския и гръцкия. Как се породи идеята за създаването на тази медия? -

-Идеята за GRREPORTER.INFO се появи преди около 4 години. Като човек, който следи внимателно българските и гръцките медии установих колко малко българските медии познават Гърция и колко малко гръцките България. Така реших да създам медия, която да покаже на България съвременното лице на Гърция. Тази Гърция, в която живея, която обичам и която съм избрала за втора родина.


- Какъв е адресатът на GRREPORTER ? Тя е двуезична медия – на български и на английски, а това е бъдещето на електронните медии, струва ми се, да бъдат ако не многоезични, поне двуезични...


- В началото GRReporter възникна като информационен сайт на български език за новини от Гърция. Съвсем естествено адресатът ни беше българската аудитория, която има интерес да научи повече за Гърция. В последствие установихме, че всъщност качествена информация за Гърция липсва и в англоговорящото пространство и така възникна идеята за английската версия на сайта, която се радва на голяма посещаемост. Трябва да ви призная, че една голяма част от английската ни аудитория са гърци, които живеят извън Гърция. Съвсем скоро GRReporter ще излезе и с версия на гръцки език, която ще предлага новини от България. Чакаме с голям ентусиазъм старта на новините от България на гръцки, защото това е нещо, което нито една друга медия не предлага. Очакваме голям интерес.


- Съществува един типично балкански парадокс – ние, нациите, които населяваме Балканите, не се познаваме помежду си. Взаимно да се опознаем не успяхме нито през ХІХ, нито през ХХ век. Сега надеждата е да сторим това през ХХІ век. Кои, според Вас, са най-големите заблуди помежду ни, които ни пречат да се опознаваме? Всеки средноинтелигентен българин ще посочи с лекота имената на поне трима американски киноактьори, на поне петима американски писатели, но не може да стори същото по отношение на гръцките киноактьори или писатели. Същото се отнася и за познанията на гърците за българските киноактьори и писатели. Аз самият не мога да си спомня откога не съм гледал гръцки филм... Някак си липсва интерес да се опознаваме взаимно, като че ли? На какво се дължи това?


- Аз и съм съгласна, и не съм съгласна с това твърдение. Наистина, за може би 99 на сто от българите гръцката музика се символизира само от името на Микис Теодоракис, а гръцкото кино от името на Мелина Меркури. Нищо, че най-значимите достижения и на двамата са от 70-те години на миналия век, а оттогава и музиката, и киното се промениха много. Дълбоко се съмнявам, че 99 на сто от гърците изобщо са в състояние да споменат каквото и да е име от българското културно наследство. Но нека не забравяме, че световният прогрес никога не е зависел от мнението на тези 99 процента от обществото. Какво става с останалия един процент? Наскоро правих интервю с професор Никос Стамболидис, директора на Музея за Кикладско изкуство в Атина. Той познава удивително добре работата на покойния вече Георги Китов и ми каза, че се опитва да организира изложба с неговите открития в Атина. В края на ноември бях на 50-тото издание на Солунския филмов фестивал и направих интервю с неговата директорка Деспина Музаки. Тя говори с много топли думи за сътрудничеството си със София Филм Фест. В рамките на фестивала бе показан филмът "Източни истории" на българския режисьор Камен Калев. Залата беше претъпкана, хора седяха на земята и по стълбите. След прожекцията искаха да задават въпроси, но в залата нямаше представител нито на екипа, създал филма, нито на българското посолство... Коментарът оставям за вас. Друг пример, българската звукозаписна компания Вирджиния рекърдс миналата година предостави чудесна възможност за сътрудничество между двама блестящи музиканти румънския композитор Мариус Монга и гръцкия рапър Ниво, които заедно с българската певица Невена записаха едно великолепно хип-хоп парче "Зуум". Не зная колко популярно е то в България, но в музикалния чарт на GGReporter то се задържа на първо място в продължение на седмици. Българската танцова школа се радва на огромен успех в Гърция. Достатъчно е да спомена имената на Галена Великова, Кирил Пандов, Йоланта Захариева. Музеят за съвременно изкуство в Атина редовно кани Недко Солаков на изложбите си и името му е много популярно сред почитателите на изящните изкуства тук. Така че културният елит на двете страни не е чужд един на друг. Жалко, че отдавна не сте гледал гръцки филм. През 2009 година Гръцката фондация за култура организира Панорама на съвременното гръцко кино в София, в рамките на която бяха показани някои от най-стойностните ленти, снимани в последните 5 години в Гърция. Мисля, че възможности има.


- Защо GRREPORTER не отделя внимание и на литературните новини от Гърция, и от България? Считате, че тези новини не биха били интересни на Вашите читатели ли?


- Имате право, не отделяме толкова място за литература, колкото бихме искали и би трябвало. Истината е, че литературата е в криза. От всички изкуства тя някак си най-малко успява да се адаптира към действителността, която революционно се е променила. Литературата е застрашена да се превърне в изкуство, подобно на операта - най-големите й достижения да са писани в минали векове и да представляват интерес само за все по-стесняващ се кръг интелектуалци. Литературата трябва да прегърне дигиталната епоха. Големият й шанс се нарича Kindle. Книгоиздателите са застрашени да последват съдбата на звукозаписните компании, чиито продажби катастрофално рухнаха. Днес никой не купува дискове. Мадона, Ю2, Бионсе печелят огромни пари не от продажби на албуми, а от концерти, появи на живо, реклама. Съжалявам талантливи поети и писатели, които се оплакват, че никой не чете произведенията им. Търсете нови пътища, нови форми за общуване със читателя. Ще ви дам един пример. Не зная колко се продават произведенията на Чарлз Дикенз в Гърция. Сигурно не кой знае колко много. Точно преди Коледа в Музикалната палата в Атина в продължение на две вечери актьорът Джеръми Айрънс чете дикенсовата Коледна песен. Сам, без мимики и костюми, само като използваше интонацията на гласа си и в лек музикален съпровод. И двете вечери залата беше препълнена, а билетите никак не бяха евтини. Така че начини литературата да достигне до хората има. Търсете сътрудничество с актьори, музиканти, художници, защо не и журналисти. Ще ми позволите ли тук да направя едно лично отклонение? Не бих искала да звуча прекалено технократски. Аз лично съм от старото поколение читатели, които продължават да си купуват книги и обичат да ги четат на спокойствие в някое кафене на музей в центъра на Атина.


- Единственият български електронен всекидневник за новини и коментари от света на литературата КНИГИ NEWS съществува от няколко години и има постоянни читатели от десетки държави от всички континенти, включително и от Гърция. Тези читатели четат всекидневно КНИГИ NEWS за да узнават новини от литературата, за да научат какви нови книги са публикувани по света и у нас. И ето на – не мога да си спомня за новина от гръцкия литературен живот, тъжно някак си, даже бих казал недопустимо...Дали не бихме могли с общи усилия да запълним тази ужасна празнина – ние да Ви предоставяме новини от българския литературен живот, а Вие от гръцкия?


- Това е чудесна идея и ще е престъпление да не я осъществим. Аз дори бих ви предложила да организираме една он-лайн дискусия между български и гръцки писатели и литературоведи, а и всички, които биха проявили интерес да участват на тема "Защо трябва да четем литература днес?". Разбира се, двамата с вас трябва да си обещаем да сме гаранти, че дискусията няма да се фокусира около националността на Кирил и Методий или около това чий герой е Орфей, както се случва в повечето случаи на подобни обсъждания. Защото докато ние спорим за това българи или гърци са Солунските братя, хората създадоха Kindle и сега мислят върху следващата дигитална революция.


- Винаги съм се възхищавал на родолюбието на гърците. Как се възпитава тази прекрасна черта в Гърция?


- Знаете ли, родолюбието е много деликатно понятие, което много лесно може да се изроди в национализъм и Гърция е чудесният пример за това. Бих разделила нещата на две. От няколко години се занимавам с гръцката диаспора по света, която от една страна е много добре организирана, а от друга много добре изучена от историци, социолози и политолози. Възхищавам се на стремежа на гърците в чужбина да съхранят връзката си с родината, да научат децата си на гръцки език, история и география и да запазят за поколения културната си идентичност. От друга страна гърците са много податливи към отровата на национализма. Нямам предвид само спора за името на Република Македония. В гръцкия език все още официалното име на Истанбул е Константинопол, а много гърци направо ще ви се обидят, ако започнете да ги убеждавате, че Олимп не е най-високата планина на Балканския полуостров.


- Прочетох в GRREPORTER една информация, която ме стъписа. От нея разбрах, че „гръцкият Съвет за електронни медии забрани излъчването на риалити шоуто “Часът на истината”. Ето, това е пример, който уви, българският Съвет за електронни медии няма да последва. Но по-жалкото е друго – че тази информация в България не се появи, защото информацията за българите се „прецежда” много внимателно – всичко, което би могло да ни послужи като позитивен пример не се допуска в медиите... В този смисъл аз уважавам вашата медия, защото тя информира обективно, а не манипулира (Манипулирането може да се осъществява и чрез премълчаване, добре знаем това). Вие чувствате ли някакъв контрол – от страна на гръцки правителствен или неправителствен орган или организация?


- Учудвам се, че ви е стъписала тази информация. Ако бяхте гледал поне едно предаване от това шоу, щяхте да знаете за какво всъщност говорим. В случая регулаторният орган беше длъжен да вземе това решение. Но погледнато по-широко, по отношение на цензурата нещата в Гърция съвсем не са розови. Искам да ви припомня, че Гърция е страна, осъдила на затвор писател заради богохулие. Гърция е страна, в която са се сваляли картини от изложби, защото оскверняват религиозните чувства на вярващите. Говоря ви за събития от 21 век, а не отпреди 50 години. Същият този регулаторен орган, който свали от ефир "Часът на истината" месеци наред се занимаваше с една хомосексуална целувка в телевизионен сериал.... Що се отнася до GRReporter ние сме независима медия. До момента не сме били обект на цензура нито от гръцка, нито от българска страна. Работата ни се контролира единствено от собственото ни професионално отношение към нея и към задълженията и отговорностите ни като журналисти.


- Някой знае ли, поне приблизително, колко българи пребивават за постоянно в Гърция? Вие имате ли някаква представа?


- Трудно е да се даде точен отговор, защото мобилността е голяма, а и след влизането на България в Европейския съюз става още по-трудно преброяването на българите в Гърция. Със сигурност може да кажем, че българската общност е втората най-многобройна след албанската. Според различни източници броят й се движи между 70 до 200 хиляди. - Защитава ли в достатъчна степен българската държава правата на българските емигранти в Гърция, според вас? - Мисля, че емигрантството като понятие е отживяло и няма място в един толкова глобализиран, динамичен и мобилен свят, в който живеем днес. За емигранти говорехме през 18, 19 и 20 век. Още по-малко когато става дума за страни като България и Гърция. В случая трябва да говорим за европейски граждани, които са избрали да упражняват правото си на труд в Гърция. Това, което българската държава трябва да прави за българите в България и в чужбина е да е достоен член на Европейския съюз и на международната общност като цяло. Оттам нататък ролята й за българите в Гърция трябва да е изцяло просветна, да съдейства за съхраняването на българския език и култура, а оттам и на българското самосъзнание. Да подкрепя изучаването на български език, литература, история и география от всички българчета, които растат извън пределите на България е най-доброто, което може да направи за тях.


- Свидетели сме и на такъв парадокс – уж Гърция постоянно присъства в българските медии, а страната не става по-понятна, по разбираема... Е, добре, медиите публикуват кратки информации за поредната стачка, но, забележете, никога не се появява анализ за причините, предизвикали тази стачка, нито пък резултатите от нея, независимо какви са те.Това е една отвратителна, макар и много успешна, формула при която уж информация за Гърция има, но страната като цяло си остава пълна енигма, защото информациите, които се публикуват са „кухи”. И в гръцките медии ли е така по отношение на България?


- Смятам, че българските медии публикуват такъв тип новини от Гърция, от който вярват, че се интересува тяхната аудитория. Не смятам, че има някаква българска медийна конспирация срещу Гърция. Такива са въобще международните ни новини. Отговарям на въпроса ви на 5 януари и вижте кои са водещите международни новини на най-четения български всекидневник: "Руските лидери със западни ски", "Берлускони празнува с депутатка рожнения й ден", "Америка опипва пътници в полети от 14 държави". Диагнозата е очевидна. Като цяло гръцките телевизии и популярната преса гледат отвисоко на България и не й обръщат много внимание. С изключение на случая Константина Кунева, но той не е българска новина. Икономическите издания обаче следят много внимателно всичко, което се случва в България. В издания като Катимерини, Нафтемборики, Имерисия можете да намерите такива анализи за България, които рядко могат да се прочетат в българската преса. И това не е случайно. Ако погледнете списъка на 30-те най-богати гърци ще видите, че всички до един имат интереси в България. Интересът на едрия капитал влече след себе си и медийния интерес. - За мен е пределно ясно, че GRREPORTER има огромно бъдеще, а какво е неговото настояще? - Не знам какво крие бъдещето за всички нас. Но настоящето на GRReporter е много динамично, творческо, интересно и пълно с предизвикателства. Екипът ни се състои от десетина души, шест от тях работят в Атина, а останалите в София. Всички те са млади, образовани, много амбициозни, всеки един от тях е отличен професионалист в областта, в която работи. Защото, както сам знаете медиите отдавна престанаха да бъдат само журналистика, те са също така маркетинг, софтуер, кино, фотография... Започнахме като новинарски портал и новините винаги ще бъдат водещи за нас. Репортерите ни отразяват най-важните събития от всички сфери на гръцката действотелност - политика, икономика, криминална хроника, спорт, култура. Но ние не предлагаме само новини. Имаме музикална класация на най-доброто в съвременната българска, гръцка и световна музика, имаме обяви за работа в Гърция, имаме многоезичен чат, имаме електронен магазин. Имаме българска и английска версия и както вече ви казах предстои да стартираме новини от България на гръцки език. Организираме конкурси. Първият беше фотографски и на тема "Гърция в моя обектив". Вторият беше за есе на гръцки език на тема "България в 500 думи". Подготвяме и следващия конкурс, който ще бъде с музикална насоченост. Живеем много пълноценен професионален живот.


- Вие лично как се обвързахте с Гърция? Каква е вашата лична история?


- Не гледам на себе си като на човек, обвързан с Гърция. Да, в момента, в който говорим живея и работя в Гърция, страната ми харесва, възможностите за професионално развитие - също. Възможно е да доживея до дълбока старост тук, но е възможно и след година-две да съм някъде другаде. Държа отворени всички възможности. Личната ми история започва в България, където съм родена, там завърших висшето си образование и започнах работа. Работила съм във вестници, в радио и в телевизии. През 1997 година семейството ми се премести в Гърция, а през 2001 го последвах и аз. Не мога да оприлича връзката ми с Гърция като любов от пръв поглед. Точно обратното. В началото и Гърция, и аз бяхме ледено дистанцирани една към друга. Но понеже съм човек, който вярва, че ние самите си създаваме живота, който живеем, имах огромно желание да се интегригам и да се наложа в тукашното общество. Аз съм много активна - и професионално, и социално. В същото време и Гърция се промени. През 2001 страната беше една ориенталска, средиземноморска държава. Олимпийските игри през 2004 я направиха модерна, космополитна и глобализирана. След приемането на България в Европейския съюз през 2007 отношението към българите тук рязко се промени. Може и да не вярвате, но ние в момента сме много на мода, смятат ни за много интригуващи и сме много търсени.


- Какво не Ви харесва в България? А в българските медии?


- Не бих казала, че животът в България не ми харесва. Той си има своите приятни и своите трудни страни. Но така е и в Гърция, и в Америка, навсякъде. Не се намирам физически в България, но връзката ми с нея е по-жива от всякога. Живеем в интересно време. Днес е абсолютно възможно да живееш от едната страна на Атлантика, а да се трудиш от другата. В подобна ситуация съм и аз, само дето разстоянието между Атина и София е много по-малко. Разнообразието в българските медии е огромно, не е редно да ги поставям под един общ знаменател. Има колеги, които си вършат работата фантастично и им се възхищавам. Има и много посредствена работа. Важното е да има конкуренция, защото само с нея има прогрес.


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ


На снимката Мария СПАСОВА

 

_ Обратнo _

   Книжарница


   Книга на деня
 

ЕДНА И СЪЩА НОЩ

     
    Цена : лв.



   Нови книги
 

БЪЛГАРСКИ ХУМОРИСТИЧНО - САТИРИЧЕН РЕЧНИК

     
    Цена : лв.
 

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

     
    Цена : 10 лв.
 

БЪЛГАРСКИЯТ ДЕКАМЕРОН, част.1

     
    Цена : лв.
 

ВРЕМЕ ЗА ИЗНЕВЕРИ

     
    Цена : лв.
 

АЛА БУЛГАРО

     
    Цена : лв.


Посещения : 604680         
  

Отговорен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Мениджър електронна книжарница и реклама - Катрин Колева -info@knigi-news.com