Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

МАКСИМ МАКАРЦЕВ: „НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАК МОЖЕ ДА ИМА ПЛУРАЛИЗЪМ В МОРАЛА”
 

 
- Максим, Вие сте сред малцината люде в Русия, които не само владеят български език, но и го преподават. Защо българският език се превърна в твърде екзотичен за Русия и руснаците? Или не съм прав?


- Всъщност, новобългарският език никога не е бил много познат у руснаците. Наистина, с покръстването на Русия през 988 точно старобългарският език става книжовен у нас, което продължава чак до началото на ХVIII век, а сега това е езикът на нашата Църква. В тази своя форма старобългарският език е много разпространен и сега и има достатъчен брой хора, които го владеят. Така че ако започваме разговора за българския език и колко е екзотичен за руснаците, трябва да отчитаме, за коя форма на езика говорим. Повечето мои сънародници нямат представа за структурата на българския език и едва ли знаят дори няколко български думи. Може би, единственото, което познават, е, че българският, както и руският, използва кирилицата.


- Хайде, кажете ми честно – може ли един „българист” да оцелее в Русия? При тази ситуация на почти прекъснати културни връзки между двете наши страни?



- Наистина след промените в България и „перестройката” в Русия връзките между нашите страни доста дълго бяха много слаби. Сещам се за 90-те, когато започнах да уча български. Нямахме нищо по книжарниците, никакви речници и никаква литература. Но дори тогава българския език се преподаваше в много вузове, понеже по традиция е включен в програмата за подготовка на славистите. Отскоро ситуацията започва да се променя. България отново се превърна в една от предпочитаните дестинации за руските туристи, освен това през последните години руските граждани започнаха активно да купуват недвижими имоти в България на черноморското крайбрежие. Българският език отново стана потърсен, защото много хора, след като се връщат от България, донасят и обич към вашата страна, те започват да се интересуват от българския език и култура. Това се проявява и в количеството на хората, които се обръщат към мене като преподавател с молба да ги науча на български. Неотдавна бяха публикувани няколко речника, учебника и разговорника, някои от които са много добри. В момента аз и моите колеги Татяна Жерновенкова (Москва) и Енчо Тилев (Пловдив) работим с издателството „Живой язык”, като подготвяме поредица учебна литература по български. Вече сме публикували справочник по граматика и справочник по глаголите. Чакат публикация учебник по български и тематичен руско-български речник. Трябва да посоча, че винаги се радваме на подкрепа от страната на българските колеги.



- Как бихме могли да изградим нови мостове между културите и литературите на България и Русия? Понякога си мисля, че най-адекватна форма в днешната епоха на интернет това би следвало да приеме вида на някакви сайтове, успоредно на двата езика ... Вие мислили ли сте в тази посока? Защото все пак, съгласете се, положението в което сме изпаднали е абсурдно.


- Миналата, 2009 година беше обявена за Годината на България в Русия, което позволи на много творци от България: певци, танцьори, писатели, художници и много други хора от изскуство да дойдат тук. През цялата година те редовно посещаваха не само Москва и Санкт Петербург, но и много други градове, като Ярославл, Сизран, Астрахан и други. Направи ми впечатление, колко хора бяха на техните концерти и изяви. Това беше една прекрасна възможност да се подобрят връзките между творци от двете страни. В един от най-големите общонационални вестници, „Литературная газета”, се публикуваше тематическо приложение „Рукопожатие”, изцяло посветено на българската култура и литература, така че руските читатели имаха възможност да се запознаят с новите тенденции. Това приложение ще излиза и по-нататък, макар че годината на България свърши. Така че не може да се каже, че положението е съвсем лошо.
Ако един руснак, който не владее български се опита да прерови интернета, ще открие много сайтове на руски, посветени на България, така че тук няма да изпитва проблеми. Според мене, по-актуална е идеята за социални мрежи – това е бъдещето на интернета. По аналогия с английския „Фейсбук” (www.facebook.com) те възникнаха преди няколко години и започнаха да се развиват много активно точно в Русия. В най-голямата мрежа от такъв тип, „Вконтакте.ру” (www.vkontakte.ru), се регистрират много българи (разбира се, предимно тези, които се интересуват от Русия или имат приятели тук – но все пак процентът на такива хора в България никак не е малък). Това дава възможност да поддържаме връзката с приятелите и да намираме нови познати, да разменяме мнения за различни неща, да обменяме музика, книги и филми. Много помагат и възможностите да се поддържа скайп-връзка.

С колегата ми от Софийския университет Анна Липовска имаме съвместни занятия през интернет – по едно и също време тя събира своите студенти-русисти, аз събирам своите студенти-българисти от Държавната академия по славянските култури и ние се свързваме през скайпа. Ние се намираме в Москва, те се намират в София, но това не ни пречи да имаме съвместно занятие. Благодарение на съвременните интернет технологии ние като че ли се намираме в една и съща стая, макар и да сме разделени с няколко държавни граници. По същия начин преподавам български на няколко души, примерно, имам ученичка, която живее в Санкт Петербург, но ние два или три пъти седмично се свързваме и я уча на български. Една друга моя ученичка е в Египет в момента, но това никак не ù пречи да продължаваме занятията.

Мисля, че в момента е много по-актуална липсата на възможности на много руски студенти да посещават семинарите по български език и култура в България. Наистина, за Русия се дават известно количество стипендии, което дава възможност на някои студенти (а понякога и преподаватели) от главните руски вузове, където се преподава езикът, редовно да отиват там. Обаче ако човекът не е свързан с МГУ, Санкт Петербургския университет или някой друг голям вуз, почти не е възможно да получи безплатна стипендия. Имам за пример това, което прави албанското МОН за руските албанисти – благодарение на подкрепата от албанското министерство те имат възможност всяка година почти в пълен състав да отиват в Тирана за цял месец, където да посещават специализирани лекции и занятия и да се запознават с културата на страната. Предполагам, добре би било и българското МОН да увеличи броя на стипендиите за Русия.


- Вие сте познавач на балканската проблематика. Какво се случва на Балканите, според Вас? Сърбия стана жертва на агресия и беше принудена да тръгне едва ли не под конвой към Брюксел. Мощта и апетитите на Турция нарастват, всъщност настъплението на исляма най-добре го чувствате вие, руснаците, защото на мястото на азиатските републики на бившия Съветски съюз се настани ислямът. Коя е най-голямата заплаха за православните държави на Балканите?


- Аз съм лингвист и преподавател на езика, не и историк и още по-малко съм политолог, така че това, което ще кажа сега, е само едно лично твърдение. Като че ли хората не са се научили на добросъседството. Според мене, съседите трябва да подкрепят един друг, за да са сигурни. Обаче, досега, доста често, ако в една от балканските държави попиташ: „Какво мислите за еди кой си съседен народ?”, ще чуеш много неприятни неща: „Те са ни нападали от векове, те ни мразят, поради това, че са други, различни от нас”. Това не е градивно. Балканските народи имат много повече общо помежду си, отколкото с някой друг народ, било от Европа, било от Азия. Мисля, че трябва да се промени взаимната визия на балканските народи, няма значение дали са мюсюлмани, православни или католици. Защото точно тази омраза е най-голямата заплаха за православните държави. Нали Христос е казал: „Възлюби ближния си като себе си” (Мат. 22:39).


- Максим, Вие смятате ли, че познавате българската литература?


- Мога да повторя само, че съм преди всичко лингвист и преподавател на езика. Разбира се, имам представа за историята на българската литература, а също така и за модерното ù състояние, но не съм готов да правя прогнози или диагнози.


- Как се породи у Вас този интерес към Балканите, към балканските езици?


- Всичко започна малко спонтанно, още от училище. Имахме експериментално училище с преподаване на славянски езици с възможност на кандидатстване за МГУ. Когато при нас се откри българската група, записах се, и трябва да Ви кажа, че никога не съм съжалявал. При нас преподаваха преподавателите от факултета по чужди езици към МГУ, при които следвах и след като кандидатствах. По време на следването ми участвах в два летни семинара във Велико Търново и наистина бях под впечатление от това, колко се различават отношенията между хората в България и в Русия. Всичко става някак си по-просто, няма прекалено голяма дистанция между хората. След две години учене български на училище и пет години в университета започнах докторантурата в Института по славянознание, където работя в момента. По това време отидох в Македония и в Албания и започнах да уча албански. Бих искал да науча всички балкански езици, понеже колкото повече ги научавам, толкова повече се учудвам, колко неочаквано се приличат и колко се различават по едно и също време.


- Не са ли Балканите постоянна жертва на поредните „велики сили”? Понякога ми се струва, че ние, преживяващите на Балканите нации, влагаме всичките си усилия за да оцеляваме и не ни остава време да се развиваме...


- Балканите са кръстопът. С това изречение започва и завършва почти всяко едно изследване по историята или културата на Балканите. От едната страна това е благословение, защото всеки народ и всяка култура, минали през това място (а е излишно да казвам, че в Източните Балкани България заема ключова позиция), са оставили нещо от себе си. От другата страна това е и проклятие, защото освен постоянни нахлувания от всички страни, след като ключовата роля на Балканския полуостров в Европа става ясна, балканските държави се превръщат в пешки на шахматната дъска на Великите сили.
Главното е, че всеки път след поредно нахлуване остава нещо, което не може да се унищожи – народът и националния му характер. Точно в това е богатството на българина – в неговата душевност, в културата му, в песните, които пее. Ето защо българския фолклор е толкова известен в света – в него хората от по-заможни държави откриват това, което отдавна са загубили.


- Има ли „малки” култури и литератури?


- Всяка култура дава цялостна визия за света. Всяка култура е уникална в това отношение. А понеже тя очертава целия свят, тя не може да е по-малка или по-голяма от някоя друга култура. Следователно, малки култури няма. Въпросът за литературите е по-сложен, защото всяка една литература, освен много параметри, може да се описва и с количество, а също така и с качество на текстовете си. Обаче малките литератури са преди всичко млади, появили се през ХХ век. Българската литература с традицията ù от IХ век в никакъв случай не може да се нарече малка.


- Как се възприема днес България в Русия, според Вас?


- Като братска страна някъде на юг, която се намира изцяло на брега на Черно море, в която също така има няколко ски-курорта. Тук си позволих да съм малко ироничен, но повечето руснаци доста малко знаят за това, какво друго има Вашата страна. Като преподавател полагам всички усилия поне моите студенти да опознаят България по-добре, макар и да нямат много възможности да отидат там.



- Имам тягостното чувство, че пред руската читающа аудитория все още не е представена цялостно българската литература, въпреки десетилетията неистова дружба по времето на социализма? Вие как мислите?


- Сложно е да се рече кога литературата е представена цялостно, а кога не. Всъщност, точно по времето на социализма българската литература е била една от най-познатите в СССР, и често е било дори по-трудно да се купи някакъв руски класически писател, отколкото една книга от български автор. Такива класици, като Вазов, са се превеждали няколко пъти, а това е сигурен знак, че са били потърсени. Много добре са били познати и съвременни за тази епоха български писатели и поети. Когато подготвяхме „Антологията на българската поезия от ХХ век”, излязла в три издания през последните няколко години, оказа се, че доста много поети са познати на руския читател – има преводи, понякога на цели стихосбирки. Така че по-скоро имахме за цел да представим някои по-модерни поети от края на столетието, а също тези, които било поради политическата конюнктура, било поради други причини не са успели да намерят свой преводач по онова време. Проблемът е в това, че у нас малко се превеждат младите съвременни поети и писатели.


- Диалог между руската и българската литератури днес няма. Как би могъл да се изгради?


- Преди всичко, доколкото мога да разбера, гласът на руската литература се чува в България. На мене ми направи впечатления, че в България има и вестници, посветени на Русия, които излизат както на руски, така и на български, и специални руски книжарници, където може да се купят руски книги в оригинал и в превод на български. Сега дано да стане така, че и гласът на българската литература да се чува у нас. Изминалата година на България в Русия показа, че това е възможно, както с приложението към „Литературная газета”, така и като непосредствен диалог на български и руски писатели.



- Не Ви ли се струва, Максим, че днес отново сме свидетели на отказ от традиционния, християнския, морал? Почти както по времето на т.н. социализъм? Преди властваха догмите на марксизма, сега на либерализма, поне у нас е така, а в Русия как е?


- По време на социализма моралът се смяташе за нещо обективно. На всички беше ясно, какво е черно, какво е бяло (дори и да е ставало, че понякога понятията се изопачаваха). Сега няма черно, няма бяло, а всичко е сиво. Това е проблемът. Либерализмът е добро нещо, докато учи, че един човек не може да знае и да умее всичко, че трябва да мисли и за другите, че трябва да уважава правата и свободите на останалите. Но при нас като че ли е бил разбран криво. Досега не мога да разбера, как може да има плурализъм в морала? Пример на този плурализъм дава съвременна масова поп-култура, в която се пропагандира култът на земните ценности за сметка на духовните. Според повечето кумири на съвременната младеж, главните ценности били парите, удоволствията, свободата да се забавляваш. Добре, ако човекът знае, какво е моралът, какви са истинските ценности (вярността на Родината, обичта към близките се, знанието), да знае, че главното е да даваш, а не да вземаш. Тогава в съществуващите условия той ще знае със сигурност какво е доброто и какво е злото. Но ако човекът се формира в условията на моралния релативизъм, няма да има нравствени ориентири в живота.


- Кои са любимите Ви руски писатели и поети?


- Имам много писатели, които чета с удоволствие. Препрочитам класиката. От училище обичам Достоевски, но в момента мога да кажа, че най-много харесвам Набоков и Бунин. Що се отнася до Набоков, а донякъде и до Бунин, предполагам, че това е добра илюстрация към предишната ми теза – добре е да имаш морални ориентири. Набоков е велик стилист и художник, неговите творби са удивително изящни, той има много тънък усет за езика. Обаче много критици го упрекват, че освен тази извънземна красота в неговите книги няма нищо дълбоко, че е сноб, че е много високомерен. Донякъде са прави, но при всичко това той си остава велик писател.


- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?


- За съжаление, не познавах Вашия сайт. Сега чета различни материали от него, посветени на въпроси, актуални за хората, така или иначе свързани със света на българското Слово. Вие правите голяма и важна работа, и мога само да ви пожелая успех!


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

На снимката – Максим МАКАРЦЕВ
 

_ Обратнo _

брояч : 876297         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com