НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
-ДА
- НЕ
Bulgarian weekly newspaper-Chicago,USA

Търси

в

   

ВЪРБАН СТАМАТОВ, ПОГНУСЕНИЯТ ОТ СЕБЕ СИ ПИСАТЕЛ, А ДРУГИТЕ?
 

 
„Заложник и беглец за никъде” е защитната реч на писателя Върбан Стаматов, произнесена в самия край на живота му.

Върбан Стаматов е интересен случай на самоанализ в литературния ни живот.

Той е сред малцината български писатели, които посмяха да разкажат твърде нелицеприятната истина за своя живот.
Животът на несъпротивляващия се, на подчиняващия се, на съгласяващия се, на типичния конформист. Животът на типичния писател вчера и, уви, днес.

Хубавото при Върбан Стаматов е, че осъзнава подлостта в която е пребивавал, макар, че самопризнанието си прави в края на живота си.

Нещо, което не успяват да сторят почти всички негови събратя.

При толкова много писатели, които представиха живота си като хероичен епос – Любомир Левчев, Михаил Неделчев, Йордан Василев, макар да е бил точно противоположен...

Животът на Върбан Стаматов може да бъде разтълкуван и така – цял живот се свивал в ъглите, а накрая прогледнал и открил, че ако каже истината за себе си няма да го накажат. Пък и нямаше за кога – той съвсем скоро побърза сякаш да се пресели в един Друг свят.

Върбан Стаматов се опита да защити своя начин на живот представяйки го като символ на тази огромна група българи, които са винаги съгласни с всичко – дълбоко в себе си омерзени, от самите себе си, тези хора (разбира се, най-храбрите от тях) изчакват последния миг за да „изокат”, като оня полузабравен днес герой на Чудомир.

„Заложник и беглец заникъде” е житейското самопризнание на една типична за времето на социализма личност. Няма значение, че е писател, даже този факт предизвиква още по-дълбокото ни огорчение и отвращение.
Всъщност, животът ни представи какъв избор правят трима писатели, когато се срещат с едно и също събитие – войната в която бяхме тикнати в края на Втората световна война и която бе наредено да назоваваме кой знае защо Отечествена.

Тримата писатели бяха Върбан Стаматов, Павел Вежинов и Йордан Вълчев.

Върбан Стаматов и Павел Вежинов написаха книги за българското участие във войната, точно според идеологическите изисквания. Йордан Вълчев, макар и несмело, демонстрира в „Боеве” своя по-различен поглед върху събитието. И заплати за тази си смелост с лагер и с трудни, тежки години.

А другите двама писатели? Павел Вежинов поне бе последователен, той бе прегърнал идеологическите постулати и им служеше.

Но Върбан Стаматов? Е, Върбан Стаматов бе типичен случай – той създаде невярна представа за събитието и получи своите мънички дивиденти, нещо, което не смее да си признае, но беше точно така. Гарантира си тих и удобен животец из редакциите, докато Йордан Вълчев, знаем какво му се случи...


„Понякога без полза се укорявам, че и по-сетне през годините не съм бил никакъв мъж, а само един все по-застаряващ заек; и че твърде отрано приех срама да живея и вероятно да умра, без да съм се опълчил поне веднъж срещу наложения чужд модел на живот”. – признава Върбан Стаматов в „Заложник и беглец за никъде”.


Колко и от днешните, съвременните български писатели водят живот, твърде сходен на неговия? Тяхното име е легион, уви... Ами нали те сега не смеят да се опълчат на новите идеологически бесове – Михаил Неделчев, Милена Кирова, Вихрен Чернокожев, Николай Аретов и останалите – Георги Господинов, Пламен Дойнов....

Върбан Стаматов е написал една от най-зловещите мемоарни книги в историята на българската литература.
Гледал, наблюдавал Върбан Стаматов отвратителните факти, като този когато „председателя Зарев (...) издействал от Комитета по печата извънлимитна хартия, безумен тираж и заплащане по по максимума на сина му” – Владимир Зарев, разбира се, който и до ден днешен си организира по други пътища подобни прояви. И пак, забележете, досущ като по времето на социализма, всички мълчат, макар да негодуват...

Нещо да се е променило?

Възможно ли е нещо да се промени?

По въпроса за възможните и невъзможни промени Върбан Стаматов е категоричен:


„В 1945-1946 г., допреди да бъде разгромена, та чак до 1989 г. опозицията ни мечтаеше:”Ах, само да дойдат американците” – е, дойдоха. Нещо да се е променило? Освен новата ни зависимост, без която не можем?”.


В един момент Върбан Стаматов цитира една мисъл на Албер Камю:”Не ни остава нищо друго, освен да се възродим или да загинем”.

И сам доказва с книгата си, че това е невъзможно – той отделя в нея най-много страници за да изговори своите несъгласия с българската комунистическа партия, същата пред която не е посмял да гъкне през целия си живот...

И по тази причина мемоарната му книга бе отличена от Сдружението на писателите - плазмодият, който днес символизира новите властници.

Сиреч даже самопризнанието за греховния си живот Върбан Стаматов осребри – като пак се присламчи, пак към поредните уж победители и повелители...

И все пак тази книга си заслужава да се прочете. Аз, признавам си, отлагах, защото предполагах какво ще срещна в нея.

Като наблюдавам днешния литературен живот си давам ясна сметка, че типът Върбан Стаматов е отново преобладаващ...

Поне да напишат своите погнуси от себе си, това би им осигурило присъствие в литературата...


Стоян ВЪЛЕВ


На снимката – Върбан Стаматов, погнусеният от себе си писател...


 

_ Обратнo _

   Книжарница


   Книга на деня
 

ОТ ЧЕРНАТА КОТКА ДО ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

     
    Цена : лв.



Купете електронна книга от български автор
   Нови книги
 

УБИЕЦ НА БОРДА

     
    Цена : лв.
 

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

     
    Цена : 10 лв.
 

БЪЛГАРСКИЯТ ДЕКАМЕРОН, част.1

     
    Цена : лв.
 

ВРЕМЕ ЗА ИЗНЕВЕРИ

     
    Цена : лв.
 

АЛА БУЛГАРО

     
    Цена : лв.


Посещения : 591024         
  

Отговорен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Мениджър електронна книжарница и реклама - Катрин Колева -info@knigi-news.com