Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

СПОМНЕТЕ СИ ХАЙНЕ!
 

 
Роденият на този ден през 1797 г. Хайнрих Хайне е чудесен пример за илюстрация на взелата епидимични размери наша бездуховност.

Хайне е сред великите поети на света, изкусен публицист. Идеите, които поетът изповядва сигурно биха смутили мнозина, но важно е неговото творчество. А българските читатели бяха лишени от него, вече повече от десетилетия.

Ако оставим настрана публицистиката му, която е изумителна като постижения, то стиховете му са ни тъй необходими точно днес.

Между другото всеки, който се интересува от история на българската култура и литература знае каква огромна роля е изиграло творчеството на Хайне. Той е бил високо почитан поет от нашите творци десетилетия наред.

Но днес Хайне не присъства в българското културно пространство. Защото бил твърде социален, твърдят тези, които не са го чели!

Нищо подобно!

Хайне е съвършен лирик, разгърнете старите списания и вестници, вижте кои наши поети са го превеждали, проумейте какво огромно положително въздействие е оказал той върху нашата лирика.

Невежеството на днешните литературни надзиратели ражда какви ли не чудовищни парадокси. Един от тях е отношението към Хайне.

Хубаво е, че има ерудити като Венцеслав Константинов, който работят вдъхновено за съхраняването и на поети като Хайне.

Да си спомним в ден като този, рождението на един поетичен гений една негова творба в превод на Венцеслав Константинов:


ЛОРЕЛАЙ


Не зная какво означава,

Но мъчи ме смътна тъга;

Легенда прастара не дава

Покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,

А Рейн в полумрака мълчи;

Планинският връх се облива

В сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче

Върху канарата седи,

Ликът й е в злато обкичен

И златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен

И песен запява в нощта;

Звукът й е сладък и властен,

Най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,

Изпълва тя с дива печал;

Скалите подводни не вижда,

А гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат

Каика с лодкаря накрай;

Това с песента си могъща

Е сторила Лорелай.


1823 г.


Това стихотворение е било любимо на поколения български интелигенти, само за него и възприемането му в България може да се напише цял роман...

Но кой отлъчи Хайне от днешната ни култура?

Тези, които постановиха, че поезията не трябва да е поезия, че поетите ни не бива да пеят лирични песни за любовта, смъртта и страха...

Хайнрих Хайне има и една такава мисъл:” Колкото порокът е по-грандиозен, толкова по-малко възмущение буди у нас”. За жалост, тези, които днес надзирават българската литература са надарени с твърде дребни пороци и по тази причина предизвикват основателно голямо възмущение.

Но какво са те освен лилипути в нозете на Гъливер, тоест Хайне?

Те сега са завързали на дребни възелчета огромната снага на Хайне, но той ще се събуди и тогава? Ще се разпълзят във всички посоки лилипутите на нашата епоха...

Да си спомним Хайнрих Хайне, един поет, който ще съпровожда човечеството до неговата гибел.

Един полузабравен у нас поет, който непременно ще бъде възкресен в цялата му поетична, магична мощ.

Спомнете си днес Хайне, забравете за миг бездуховното лилипутско царство в което е натикана съвременната българска литература.


Стоян ВЪЛЕВ


На снимката – Хайнрих ХАЙНЕ, един полузабравен днес у нас поет, здраво завързан от българските лилипути
 

_ Обратнo _

брояч : 894238         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com