НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
-ДА
- НЕ
Bulgarian weekly newspaper-Chicago,USA

Търси

в

   

„ВЪЗМЕЗДИЕТО” НА АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ Е НАЙ-СТРАШНИЯТ РОМАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
 

 
Романът „Възмездие” на Александър Томов също стана обект на добре познатото зловещо мълчание, с каквото биват посрещани всички талантливи творби не само на този писател, а на всеки един съвременен български писател.

Случаят „Александър Томов” даже е класически пример и най-грозното доказателство за наличието на цензура в съвременната ни литература.

Единодушното мълчание около романите на Александър Томов не е даже и подозрително, то е изобличително.

„Възмездие” е роман, написан в традициите на реализма, богатите традиции на реализма в европейската литература.
Този роман напомня романите на Емил Зола и Достоевски.

Тези традиции трябваше, според поредните идеологически надзорници у нас, да бъдат изоставени, даже забравени. Но, оказва се, те са същностни за литературата. Възможни са единствено отклонения, които по принцип не раждат почти нищо значимо.

По тази причина и в съвременната руска литература се завръщат към реализма, макар и предпазливо да го определят като „нов”. Тази тенденция към реализъм пък в съвременната американска литература нито за миг не прекъсва – достатъчно доказателство за това са романите на един от най-популярните (и у нас) американски писатели – Джон Гришам.

Днес, когато всички са убедени, че постмодернизмът е мъртъв (сякаш някога е бил жив) по какъв път ще тръгне литературата?

Убеден съм, че литературата ще се завърне към изоставения магистрален път- реализма.

В романа „Възмездието” има страници, които вледеняват, ужасяват – особено описанието на постепенната, но пък тъй логична деградация на предградието и постепенното му превръщане на филиал на ада. В тези страници Александър Томов е постигнал доближаване до върховете на критическия реализъм.

В цялата история на българската литература не познавам друг роман пропит от толкова силна обич към оскърбените и унижените и от толкова мощна ненавист към силните на деня.
С този роман Александър Томов се превърна в жив класик на българската литература.

Това е роман за бунта на „малкия”, както го наричаха в руската през ХІХ век литература, или за обикновения човек.
В романа този „малък” човек е жена.
И още нещо – майка, чийто единствен син е станал жертва на властващото насилие. Героинята, след като прави опит да потърси истината за смъртта на сина си, бива изнасилена зверски – ей така, за наказание, тъй като си е позволила да подаде жалба в полицията. Тези две нещастия подтикват жената да подири възмездие. И тя се превръща в безжалостен убиец. Убива изнасилвачите си, убива един типичен представител на новите хора – собственика на шивашкия цех в който работи, той същевременно организира наркотрафика в предградието.

Когато Вета убива и втория си насилник, се оказва, че в апартамента има и друг човек – дъщерята на нейната двулична приятелка. В това непредвидено по план убийство има нещо символично – възмездието, което движи ръката на Вета се стоварва не само върху насилниците, но и върху тези, които приемат насилието като начин на живот.

Разказвам така подробно съдържанието на романа, тъй като в него става дума за външно погледнато нравствено укорими деяния – убийства, осъществени от жена.

Убийството е винаги нравствено укоримо, знаем това. Но дали е така - пита авторът . Когато става дума за убийството на убийци и насилници, морално укоримо ли е убийството?

Така ставаме свидетели на преобразяването на една жена в убиец.

Към това превращение я подтиква внезапната смърт на детето й. Но превращението е подготвяно и от превръщането на предградието в наш си, български филиал на ада.

Вета живее, както почти всички нас – в борба за оцеляването си – нейното и на детето й. Тя приема примирено и унизителното заплащане, и принудата да слугува на съпругата на своя работодател.

Едва след шока, преживян поради внезапната смърт на детето й, тя започва да си задава напълно основателните въпроси, които всички ние пропускаме да си задаваме – защо се случи това у нас, кои го сътвориха, как стана възможно падението, което преживяваме...

И едва след шока проумява, че така не трябва да се живее – малкият човек тръгва да отмъсти, да раздаде възмездие.

Във „Възмездието”, този най-страшен роман в историята на българската литература, виждаме психологията на човек- безжалостно смачкания човек, презрял живота, който се превръща в инструмент за възмездие.

Чрез романа си Александър Томов предупреждава – отвратителния ни живот ражда такива хора и те ще въздадат възмездието.

Това наистина ще бъдат единични протестни акции, които ще въздават възмездие, това, което нито държавата, нито специализираните правораздавателни органи, като съда, нито правоохранителните органи, като полицията, не са в състояние да сторят, поради своята корупция и алчност.

„Възмездие” е не само роман-предупреждение, той е и роман манифест за обикновения човек. Той наистина сочи единствения път за постигане на някаква форма на справедливост. Страшно е, но е така. Всъщност, страшното предстои.

Защото невъзможно е да не се състои страшното възмездие – греховете бяха твърде много, усещането за липса и невъзможност за възмездие са илюзорни.

Макар че съществуват тези цинични илюзии – когато преди месеци подметнах за неизбежността на възмездието на един крадец, той нагло заяви:”Аз ще живея с откраднатото, а ти живей с надеждата за възмездие, Вълев!”.

Да, сега огромната част от нас, българите, живее с надеждата за възмездие, а крадците ни, грабителите ни живеят с откраднатото.

При срещата с роман като „Възмездието” на Александър Томов си даваме ясна сметка, защо определена група писателстващи субекти се превърнаха в ТЕХНИ любимци. Защото те пишат за проблеми като „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”, за „ архитектурата, физиката и метафизиката на биволското лайно”, все проблеми, които вълнуват цялото българско общество.

Тези ТЕХНИ любимци (всъщност слуги) не допускат в литературата да се дискутират реалните, страшните въпроси на нашето време – за социалния ад, за престъпността и за всеобхватната корупция, за безизходното положение на все по-голяма част от хората у нас...

След време, когато най-после приключи българския ад, читателите ще се обърнат към роман като „Възмездието” и ще проумеят драмата на нашето време.

Убеден съм, че ако този роман бъде преведен на английски ще се превърне в световен бестселър.

Но ще е твърде неудобен свидетел, защото ще покаже на света, че България се е превърнала в неотменима част от ада...

Но рано или късно, инкриминираната днес у нас литература, ще стане достояние на света. И тогава светът потресен ще научи за българската драма...Но и за постиженията на талантливите ни писатели над които днес тегне зловещо мълчание.

И светът ще осъди тези, които го лишават от Истината.

И от талантливите творби, които я разказват.


Стоян ВЪЛЕВ


 

_ Обратнo _

   Книжарница


   Книга на деня
 

ФИЛОСОФИЯТА НА АНАРХИЗМА

     
    Цена : лв.



Купете електронна книга от български автор
   Нови книги
 

УБИЕЦ НА БОРДА

     
    Цена : лв.
 

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

     
    Цена : 10 лв.
 

БЪЛГАРСКИЯТ ДЕКАМЕРОН, част.1

     
    Цена : лв.
 

ВРЕМЕ ЗА ИЗНЕВЕРИ

     
    Цена : лв.
 

АЛА БУЛГАРО

     
    Цена : лв.


Посещения : 563923         
  

Отговорен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Мениджър електронна книжарница и реклама - Катрин Колева -info@knigi-news.com