НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
-ДА
- НЕ
Bulgarian weekly newspaper-Chicago,USA

Търси

в

   

ЧУДОМИР – ПИСАТЕЛЯТ, КОЙТО РАЗСМИВАШЕ
 

 
На този ден си тръгна от света един човек на име Димитър Христов Чорбаджийски. Но всички го познаваха под артистичния му псевдоним Чудомир.

Неговия живот е показателен в много отношения – той е типичен български интелектуалец на ХХ век.

Чудомир завършва Рисувалното държавно училище, но докато учи участва и в студентския митинг за освиркването на Фердинанд през 1907.

В столицата Чудомир се сприятелява с поетите Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, с художника Константин Щъркелов, с писателите Гьончо Белев, Николай Райнов, Георги Райчев, Йордан Йовков. Прекарва и два месеца в затвора (колцина са българските интелектуалци, които не са имали проблеми с властта?).

Чудомир участва и в двете войни – Балканската и Първата световна.

А от 1920 до 1933 г. е учител в Казанлък, но е съкратен, тъй като и неговата съпруга е учителка, а според тогавашните управляващи това било недопустимо. Така поредната дивотия на поредните властимащи довежда Чудомир до местното читалище „Искра”, на което той дълги години е председател, директор на казанлъшкия музей. Чудомир е като че ли последния човек в България, който ентусиазирано изнася сказки, едно, за жалост, напълно забравено изкуство днес.

Въпреки трудната си житейска съдба писателят прекарва една година във Франция, посещава Турция, Италия, Югославия, нявгашния СССР. Членува в Съюза на българските писатели.

Чудомир е голямото чудо на българската литература през първата половина на ХХ век. Той активно сътрудничи на хумористичните издания с текстове, с карикатури, памфлети, фейлетони, епиграми. Неговите фейлетони, публикувани в най-големите вестници преди Втората световна война, му донасят изключителна популярност. Но книгите му с разкази излизат след Втората световна война - “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” ( 1957 г.)=

Чудомир е най- добрия пример за продължаване на плодоносните традиции в българската литература – на фейлетоните на Ботев, Каравелов и на линията на Иван Вазов (предимно в „Чичовци”).

Чудомир пресъздаде нашенската действителност, така както никой друг не успя да го стори. Той описваше българите с безпощаден реализъм, посочваше техните неизброими слабости, но го правеше по един начин, който предизвикваше смях. Чудомир владееше изкуството на добродушния хумор, който не изобличаваше, а само и единствено разсмиваше.

Да, ние сме изтъкани от слабости и дребни пороци, да, ние сме даже изцело съставени от хитрости и невежество, но това сме си ние, или както с любов ни наричаше - „нашенци”. Чудомир е писател изтъкан от доброта, в това отношение той може да се сравнява единствено с Вазов. В разказите на Чудомир липсва язвителността на Каравелов, непримиримостта на Ботев, социалните закани и закачки на Смирненски.

При Чудомир има един закон – той трябва първо да обича своите герои и тогава да опише техните дивотии, простотии, слабости и шмекерии. Авторът им е простил още преди да ги опише, а ги описва за да ги покаже такива, каквито са.
Така Чудомир написа веселата история на своето съвремие. Огромната част от неговите типажи са отдавна прекрачили в миналото, но ситуациите при които те се изявяват са си същите.

В това е силата на този писател – той сякаш написа веселия епилог на една епоха. След Втората световна война България стана друга, героите му оцеляваха, но и се променяха. Това обаче Чудомир не описа, нямаше как да го стори – на него се гледаше с подозрение, едва след втората половина на петдесеттте години той задиша свободно. Но епохата му бе отнела изкуството да се смее.

Той вече бе един тъжен стар човек, чиито текстове бяха невъзможни по страниците на „Стършел”, изданието на централния комитет на компартията. Дошло бе времето на друг тип хумор – беззъб, пошъл, коленопреклонен, винаги партийно обагрен.

Чудомир не можеше ( по-скоро не искаше!) да се впише в тази нова литературна дейсвителност. Героите на Чудомир си останаха такива, каквито се бяха през първата половина на ХХ век, а тяхната весела епопея можеше да продължи... Но не се допусна.

И от тогава до днес си нямаме писател като Чудомир. Сравнете най-добрите образци на „Стършел” с кой да е разказ на Чудомир и ще видите поразителната разлика между свободата и несвободата в творчеството. Чудомир бе свободен творец, той описваше с любов своите герои, докато след него зад всяка една ситуация, зад всеки един герой прозираше политическата конюнктура, съобразяването с поредните силни на деня. Така е и до днес.

Защо хуморът не избликна мощно като гейзер след рухването на социализма?

Защото писателите бяха все така несвободни, защото те отново, както и при социализма, възприемаха света като барикада и винаги заставаха на една от двете воюващи страни.

А хуморът само тогава е хумор, когато е над барикадите, когато надскача политическите ангажименти и съобразявания. Тази е причината да нямаме последователи на Чудомир днес.

Тази е причината Чудомир да е почти забравен творец. И как да не бъде иначе – та той разказваше весели истории, толкова весели, че понякога те разплакват...

Сега да се разказват весели истории е пак недопустимо, според поредните надзиратели на духа.

Пък и Чудомир бе отпратен в небитието с презрителното определение „битов писател”! И какво лошо има в това един писател да е „битов”?! То тогава и бащата на поезията и литературата Омир е битов писател...

Макар че точно Чудомир не е битов писател, но как да го обясниш на тези, които отричат българската литература без даже да са си направили труда да я опознаят...

С отпращането на Чудомир в принудително изгнание още приживе от българската литература изчезна смехът.

Защо стана така ли?

Защото смеещият се човек е най-опасния човек.

За смеещия се човек няма прегради, започне ли да се смее – той ще се надсмее както над съседа си, така и над политиците, практически над всичко.

И още нещо твърде опасно има в почти забранените разкази на Чудомир – смехът споява, а не разделя! Смехът ни прави съпричастни едни към друг, независимо от дребничките ни слабости, от несекващите ни дивотии и простотии от които сме изтъкани, защото сме хора в края на краищата. Смехът ни кара да прощаваме на другите, а същото получаваме и спрямо нас самите. Смехът ни прави единни, кара ни да се чувстваме като цялост. Ето затова е недопустим днес смехът на Чудомир, ето затова не се допускат негови последователи в днешната ни литература. Единствен Радой Ралин се опитваше да гледа през призмата на смешното и към най-страшните ни проблеми. Навярно по тази причина и той бе най-популярния писател през годините на социализма.

Време е да се отворят здраво заключените врати на съвременната българска литература и да кажем – да влезе Смехът!

Днешната ни литература твърде много прилича на стара мома, която се изчервява от всяко по-волно словце, от всяко намигане, да не говорим за пощипване. Днешната ни литература е толкова сериозна, че чак ти става весело от предвзетото й държание.

Социализмът, който изискваше смехът да е партийно ориентиран си отиде, а смехът не се завърна в българската литература.

Защо се случи това?

Нещо навярно липсва и какво е то?

Дали не е чувството за свобода?

А как се придобива тя?

Как се изучава изкуството да се смеем?

Дали дали глупава сериозност на литературата ни днес не е породена от тъй яростно декларираният отказ от традициите на Каравелов, Вазов, Чудомир?

Все въпроси, които очакват своя отговор.

Чудомир се отиде тъжен, огорчен, макар че външно му се отдаваше почит и уважение.

Той възкликва - избраха ме за народен представител, когато и себе си не мога да представлявам...

Хуморът му избликва и в най-тежките мигове от живота му – все съм си мислил какво ли ще правя като остарея, а то щял съм да развъждам раци...

В края на живота си Чудомир изплака огорченията си, макар и не открито. От „дневника” му прозират част от неговите тъжни мисли, свидетели сме на една истинска драма – как най-веселият писател в българската литература тъгува...

Творчеството на Чудомир ни бе систематично отнемано и връщано.

Сега отново сме в период, когато Чудомир все едно не е съществувал, все едно неговите герои не са огласяли българската литература...

Тъжно е някак си, но оптимистичното в случая е това, че за новите поколения читатели предстои да го открият. И това непременно ще стане, тъй като не е възможна литературата, живота ни, ако щете, без веселите разкази на Чудомир.

На този ден Чудомир си отиде, за да остане.

Вярно е, че ние отблъскваме периодично неговите книги, захвърляме ги къде ли не, опитваме се да го заменим с кого ли не. Но напразни са усилията ни – Чудомир е в самите нас.

Знаете ли, струва ми се, че той сега ни наблюдава развеселен от отвъдното и си мърмори укорително – как си въобразявате, че е възможно да се живее без смях, мили ми нашенци?!

Прав е, защото човек най-истински живее, когато се смее. А ние се отучихме да се смеем....

Чувам възмутените ви гласове – на какво отгоре да се смеем?

Прави сте, но до известна степен. Както Сартр казваше – глупакът винаги е прав, но до известна степен.

Защото смехът е най - сигурното ни спасение от страха, от лъжата, от измамата. Започнем ли да се смеем над нещо, пък било то и най-зловещото, то се променя. Не че става по-малко зловещо, но вече не е така заплашително. Щом веднъж се разсмеем над един порок или над една измама, те вече са безсилни да владеят душите ни, разберете го.

Това го знаеше прекрасно Чудомир и затова той разсмиваше народа си – за да има сили да оцелява и да се спасява.

Защото Чудомир обичаше народа си, той не го ненавиждаше, той не го съдеше, той просто го обичаше с обич, която поразява.

Да си спомним на този ден Чудомир, писателят който веселеше читателите, авторът, който разсмиваше.


Стоян Вълев
 

_ Обратнo _

   Книжарница


   Книга на деня
 

ОТ ЧЕРНАТА КОТКА ДО ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

     
    Цена : лв.



Купете електронна книга от български автор
   Нови книги
 

УБИЕЦ НА БОРДА

     
    Цена : лв.
 

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

     
    Цена : 10 лв.
 

БЪЛГАРСКИЯТ ДЕКАМЕРОН, част.1

     
    Цена : лв.
 

ВРЕМЕ ЗА ИЗНЕВЕРИ

     
    Цена : лв.
 

АЛА БУЛГАРО

     
    Цена : лв.


Посещения : 584250         
  

Отговорен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Мениджър електронна книжарница и реклама - Катрин Колева -info@knigi-news.com