НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
-ДА
- НЕ
Bulgarian weekly newspaper-Chicago,USA

Търси

в

   

ЙОРДАН КАМЕНОВ ПЛЕДИРА БЛЕСТЯЩО ЗАЩО „ТЕ МОЖЕХА ДА БЪДАТ НОБЕЛИСТИ”
 

 
Самото заглавие на тази книга е полемично – „Те можеха да бъдат нобелисти”.

Кои са „те”? Защо точно „те”? (Включени са писатели като Иван Вазов, Алеко Константинов, Емилиян Станев, напълно основателно, разбира се, но са пропуснати, също толкова неоснователно, писатели като Васил Попов, Йордан Вълчев...)

Да не говорим, че темата за непостигнатата Нобелова награда за литература е сред най-болезнените за нас, българите.

Въпреки този пределно афиширан полемичен заряд, книгата (публикувана през 2010 г.), бе подмината с добре познатото мълчание.

В българския литературен живот днес е наложен тотален отказ от плурализъм.

Право на мнение имат само определени по списък, спуснат от поредното „Горе”, лица.

Макар че те нито имат мнения, нито смеят да гъкнат.

И се възцари такава зловеща тишина в българския литературен живот, каквато никога досега не бе имало – нито по време на първия опит за капитализъм, нито по време на това, което се самоопределяше като „социализъм”.

Идеална тишина за посредствените, бездарните и послушните.

На този фон книгата на Йордан Каменов е меко казано, недопустима.

Всеки от поместените очерци поражда ако не несъгласия, то поне е повод за спор.

Но кой да спори?! Властниците в литературния живот не спорят, те консумират – власт, пари...

Още с въвеждащата статия, озаглавена „Хайтов: ангел или дявол” навлизаме в един свят на умно поставени въпроси, аргументирани несъгласия и успешен опит да се търси истината за един от големите български писатели. Николай Хайтов бе неудобен писател, основната причина за това бе неговото българофилство. На фона на русофилите и западнофилите той със самото си съществуване ги обезсмисляше, а те неуморно воюваха с него. Обявиха го даже за крадец на ръкописи. Без нито едно доказателство, а само на базата на предположения, кое от кое по-фантастични.
Статията за Хайтов е обаче само увод в българското изкуство да се убиват таланти.

Следват 16 „дела” на писатели и поети, в които недвусмислено се налагат смъртни присъди.

Причината за тази разправа с българските писатели можем да открием формулирана в една мисъл на Светослав Минков от 1963 г.:”Днешният бай Ганьо се явява в различни образи – той е общественик, спортен деятел, човек на изкуството, академик,(Бел. С.В. - Сякаш е имал предвид новоназначения "академик"Алек Попов, предпочетен пред титани като професор Никола Георгиев и най-големия български писател на нашето време - Александър Томов...) дипломат(Бел. С.В. - Тук сякаш е имал предвид Едвин Сугарев, когато представляваше страната в Монголия и в Индия...)”. Припомняйки тази мисъл на Светослав Минков Йордан Каменов възкликва:”Здравейте, дисиденти!”.

Излагайки мотивите си лишаването на българските писатели от Нобелова награда Йордан Каменов има точни наблюдения, породени от дълбоко вникване в историята на българската литература. Ето едно такова наблюдение за Алеко Константинов - „първият обединител на антибайганьовска България”.

Тези своеобразни дела в които обвиняема е байганьовска България включват не само несъстоялите се български лауреати на Нобеловата награда, но и техните, уви, неосъществени „проекти”, като този на Тодор Генчев Влайков за „трилогия, в която да изобрази някои силни личности на възрожденската епоха и главно да възсъздаде духа на Възраждането”.... Йордан Каменов напълно правомерно изтъква по този повод – „И досега липсва капиталното съчинение за тази изключителна (и много добре документирана) страница от историята ни”.

Замислете се – къде е романът, който да показва духа на тази най-величествена епоха от историята на България? Няма, наистина няма нито такъв роман, нито подобно (на „Строителите на съвременна България”, да речем, защото истинските строители на България бяха там – във Възраждането, а не в първите години след Освобождението, уви...) историографско съчинение ...

Импонира тази страст на Йордан Каменов към истината, колкото и страшно тя да звучи. Така, например, той не се поколебава да заяви:” При всичкото ми уважение към руската литература, има ли нещо с което награденият за 1933 г. Иван Бунин да превъзхожда Йовков?”. За жалост, единственото с което Бунин превъзхожда Йовков е неговия отказ да преживява в страната на строящия се комунизъм... Но това "превъзходство" ли е, или просто съдба, че Бунин се е родил в Русия?

У нас липсва смелост да оценяваме, да съпоставяме, да съизмерваме талантливите си писатели в световен контекст. Безспорно прав е Йордан Каменов, когато определя „През гори и води” на Емилиян Станев като „световен връх”.

Друг безспорно „световен връх” е романът „Тютюн” на Димитър Димов, но забележете драмата на писателя. Когато в онези драматични часове са обсъждали романа – „Всички прозаици, членове на президиума на СБП, вкупом гласуват романът да не бъде награден” (С „Димитровска награда за литература...) Следователно, кой воюва с талантливата творба? Е, Йордан Каменов има и неверни заключения, като това например че „завистта обединява временно”. Завистта у нас, е най-добрата спойка между посредствените в битката им срещу талантливите писатели и поети...- огледайте днешния литературен живот и ще видите издигнатата на пиедестал посредственост, която като танк преминава през всяка проява на талант...

Всъщност, драмата на Димитър Димов все още не е разказана, този отказ от установяване на истината започна още Иван Руж (първи заместник на Димов, когато той е насаден на пачи яйца в СБП, сиреч е негов председател), който заявява, че никога няма да напише спомени за Димов „Защото ще трябва да ги озаглавя: Какво причини гибелта на Димитър Димов”.

Разбира се, сред тези български писатели, които Йордан Каменов счита за достойни за Нобеловата награда има включен и един, който не заслужава това – Йордан Радичков. Един писател, вече напълно забравен, напълно нечитим, който е невъзможно да бъде разбран извън епохата в която пребивава и която се опитваше типично по бай-ганьовски да надхитри....

Най-силната статия в книгата на Йордан Каменов е посветена на „най-известното предложение” за носител на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков.
Да, Пенчо Славейков е може би най-отвратителното явление в историята на българската литература. Не само заради недостойните му литературни кражби и заимствания от отричания от него Ботев, които Йордан Каменов посочва, като най-фрапиращата кражба е в „Марш” –


„Тоз, който в бой умре, в смъртта ще оживей”.

Сухо, кухо и бездарно.


Сравнете го с оригинала на Ботев –

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира...”


За първи път срещам точни определения за Пенчо Славейков – „преекспонираната му роля на поет”, обладаващ „талант на манипулатор”.

Отдавна беше време да се покаже Пенчо Славейков в неговия истински лик, да се разкрие разрушителната му роля в българската литература (след опита на Орлин Стефанов в това отношение, разбира се). Но ще се случи ли нявга, най-подир - да се съберат всички напълно основателни несъгласия с Пенчо Славейков и да започне отрезвяването и лекуването от това болестно явление?

И така Йордан Каменов успява да докаже, че липсата на български нобелов лауреат за литература се дължи не на липсата на големи писатели, а винаги на нещо друго.
Това друго е скрито в самото ни общество, в неумението ни да ценим талантите си, не само в литературата.

Един процес, който днес е придобил катастрофални размери.

Днес съвременната българска литература има няколко писатели и поети, които заслужават Нобел за литература. Достатъчно е да се обърнем към творчеството на поета Борис Христов или на писателя Александър Томов.

При по-внимателно вглеждане към тях ще трябва да прибавим и поета Кирил Кадийски, един своеобразен мост между културите, писателя Иван Робанов, който чрез романите си разказа удивителната история на една малка страна, назовавана България.

Но това не е възможно да се случи - да видим (и оценим, ама ние, ние да ги оценим, че чак тогава да чакаме и другите да го сторят...) тези писатели и поети. Защото в тази страна – България, посредствеността е издигната на пиедестал.

Може би е прав професор Никола Георгиев който предлага, както винаги умно, да обърнем поглед и към другата страна – тази, която раздава наградите: „Но нека не съжаляваме за обидените и унизени български, а и не само български писатели по цял свят. Нека разобличаваме тази фалшива институция, наречена Нобелов комитет”.

И професорът предупреждава:”На подлизурковци като нас, не се полага Нобел”.

А това е предупреждение към новите властници в литературния живот на България, които си въобразяват, че като наподобяват (бездарно, уви, защото само лишени от талант и аморални персони се ангажират като наемници) чужди образци, като подражателстват дисциплинирано и несекващо, ще бъдат възнаградени за усилията си, но на сервилността, на отказа да бъдеш, това което си, никога не се е полагала награда.

Никаква. Е, освен жалките сребърници, които им се подхвърлят. Но пък дали те не желаят единствено и само точно това?

Ако някога се напише история на алчността в България на най-видно място ще са описани те, днешните шарлатани от литературния ни живот.
Всъщност, не е ли алчността единствен ключ за разбирането на наложената ни днешна литературна ситуация у нас?

Знаем технологията на литературните убийства днес у нас. До болка познати са ни. Книгата на Йордан Каменов "Те можеха да бъдат нобелисти" разказва историята на голямата драма в българската литература...
Но тази история, уви, е била само прелюдия към днешните страшни и подли времена.


Стоян ВЪЛЕВ
 

_ Обратнo _

   Книжарница


   Книга на деня



   Нови книги
 

БЪЛГАРСКИ ХУМОРИСТИЧНО - САТИРИЧЕН РЕЧНИК

     
    Цена : лв.
 

МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

     
    Цена : 10 лв.
 

БЪЛГАРСКИЯТ ДЕКАМЕРОН, част.1

     
    Цена : лв.
 

ВРЕМЕ ЗА ИЗНЕВЕРИ

     
    Цена : лв.


Посещения : 609546         
  

Отговорен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Мениджър електронна книжарница и реклама - Катрин Колева -info@knigi-news.com