Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ ЗА „СОРОСИАДА” И ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ
 

 
Съвсем неочаквано си отиде от този свят и писателят Валентин Фъртунов. Подозрително неочаквано или пък логично си отиде Валентин Фъртунов?

Той бе сред най-талантливите съвременни български писатели. Но той бе преди всичко интелектуалец с гражданска съвест, който се опитваше да показва новото робство.

Отиде си и писателят Валентин Фъртунов....


По-долу припомняме последното интервю с писателя за КНИГИ NEWS.


- Признавам си, че вече не очаквах някой да надигне глас в публичното пространство у нас по тази тема. А това би означавало, че липсват както свободна журналистика, така и свободни писатели. Но се появи авторското предаване „Соросиада” по телевизия СКАТ и бе изтрит срамът, трупал се вече над две десетилетия по челото на българската интелигенция. Ентусиазиращото е, че това стори един талантлив, съвременен български писател, как посмя?


- Какво да ти кажа, не знам какво би трябвало да значи „как посмя“. Или смееш, или не смееш. Ако не смееш – не се захващай. Това е принципът. В България, както и по света, върви една много гнусна история, която можем да наречем „Голият цар“. В смисъл, че царят е гол, но никой не го изрича гласно… Само че общото с известната приказка на Андерсен свършва дотук. Модерната публика не просто се спотайва, тя се „изхитря“ да вижда несъществуващите дрехи на царя, благодарение на непознатото през хилядолетната човешка история манипулиране на широките маси до състояние на зомбираност, каквото наблюдаваме в новия век. Накратко, днешната публика действително не вижда, че царят е гол! И това е най-страшното… Оттук нататък е просто и ясно – с неприязън наблюдавам противобългарската дейност на соросовите организации в България още от началото на 90-те, а от 4 години системно ги разследвам и изнасям за публиката нефризираната истина за соросоидите и соросиадата, дори в голяма степен въведох в общественото пространство тези термини…


- От много години у нас е в сила максимата – „ По отношението към соросоидите ще ги/го познаеш”…



- Това е огромната тема за Петата колона у нас. И тук отново е страшно – освен пряко платените соросоиди, които щатно вършат сатанинската си работа, има една огромна група подгласници… На практика българското общество бе разчупено на две – примирени или пасивни страдалци, от една страна, и отчаяни агресивни конформисти, от друга, които на практика формират тая Пета колона. И не става дума за някаква шепа предатели, говорим за една огромна част от обществото, ако и да не надхвърля 20-25%… Но малко ли са 20% от българите!? Това не е страшно, това е ужасяващо! 20% от българите са готови да плюят на всичко българско, да тъпчат останалите, да се катерят по трупове, за да осигурят себе си и семействата си… Това вече не е дори просто Пета колона, а нещо много-много по-чудовищно. Това е своеобразен призив за разпадане на българската нация. ГЕРБ е добър пример за политическа легитимация на този феномен…


- Откъде извира този напластил се страх от соросоидите? Живели сме и двамата по времето на социализма, не ти ли се струва, че тогава нямаше такъв лепкав страх от институция? Само силата на парите ли предизвиква този животински страх?


- Не знам, а и не го разбирам това. Никога не съм изпитвал страх от институциите. И винаги съм ги подозирал във всички грехове. По времето на соца съм водил поне три граждански дела срещу различни институции, включително срещу РУ на милицията – и трите ги спечелих, тоест съдът отсъди в моя полза… Днес и през ум не ми минава да водя дела, но това е по-скоро прагматизъм, продължавам да не изпитвам страх от институциите. Но вероятно сте прав, днес парите са всичко, човекът е нищо.


- Потресаващо в предаването бе разкритието за причината и зараждането на мита „Жан-Виденовата зима”. (И аз в твоя стил ще кажа, че никога не съм изпитвал симпатии към този човек, още от времето когато кацна в Пловдив в качеството си на първи секретар на комсомола и получих редакционната задача да подготвя интервю с него…) Поразяващото за мен е обаче това, че той не се защити вече толкова години, а той можеше най-добре да разка же за грозната манипулация, дали само от страх мълчи?


- Не го познавам лично Виденов, но не ми изглежда страхлив. Мисля, че по-скоро е замесено някакво съображение „за честта на пагона“, сиреч за доброто име на партията-майка. Дори и „бивш“, един лидер на партия, един партиен министър-председател никога няма да отвори уста, за да наплюе партията си… В този смисъл и да разказва истини, за които не е настъпило времето. Дори и ако собствената му партия го е предала и продала…


- „Соросиада” опит за история на кръстоносния поход срещу България ли ще е?


- История? Не! Въпреки че без хронологически обзор на случващото се няма как да минем. Всъщност, анализите на тази гигантска манипулация са доста неблагодарна работа. Усещането е, че си лепнал от лудостта на благородния хидалго и се сражаваш с вятърни мелници. Соросоидното пелте е полепнало навсякъде, протекло е в шуплестата структура на големите комерсиални медии, които по същество са част от играчите и то най-важната част, защото тъкмо те извършват зомбирането на публиката. Да се изправиш срещу цялата тая отлично смазана и финансирана зловеща машинария е отчаяна работа. Хората те слушат, гледат и четат с внимание. Но освен една малка прослойка от будни и критични мозъци, които виждат в предаванията ми по СКАТ своя собствена трибуна, останалите са впечатлени, но за кратко. Свършва предаването и отново ги залива розово ухаещото пелте, наляга ги програмираната дрямка и чутите и видени истини се отдалечават и размиват като стряскащ сън. А Петата колона и директно ме плюе, псува и ругае в анонимните форуми. Когато все пак соросоидите започнаха да се дънят яко и анализите ми от почти цяла петилетка започнаха да се вземат на въоръжение и от други автори, темата започна да се разработва и в други медии. „Социалните инженери“ от най-опасната част на соросоидството – мозъчния тръст „Глобална България“, им подадоха на публичните си лица фланелките с надпис „Аз съм соросоид“, което с извинение доведе до пълна диария. Разбира се, това бе и целта – наместо да се отбраняват, преминаха в нападение и оплескването стана пълно. Всеки, който заговори днес за соросоиди, бива вземан на присмех, това е резултатът към момента.


- Във всички сфери на обществения живот ли ще бъдат показани пипалата на „Соросиада” ? Защото те са навсякъде?


- Не съм се ограничавал по никой начин и ако не съм надникнал навсякъде, това е защото те са навсякъде и физическото време не достига да бръкнеш надълбоко във всеки социален парцел. Естествено, фокусът е върху фундаменталните сфери – на практика соросоидите изготвиха или се месиха активно и нахално в изготвянето на цялото ново законодателство и с огромни усилия здравата част от публиката възпрепятства крайности, каквито потресно наблюдаваме вече в половин Европа – гейските истории, педофилията, разбиването на семейството. Не можем да се похвалим обаче с някакви успехи в етническата сфера, където бяха прокарани съсипващи нацията правни текстове, да не изреждам…


- За окупирането на литературния живот в България от соросоидите ще има ли отделен епизод? Защото там, като че ли, погромът е най-страшен…


- Ето в тази сфера не съм заничал. Имам представа какво се случва, но най-общо, тъй като не съм на „ти“ с текущата литературна продукция – каквото съм пробвал да чета, захвърлям тутакси… Постмодернизмът като цяло ме отвращава… И не на последно място, опитвам се да опазя етичността си без да ме интересува какво правят другите – не мога да коментирам писатели, включително с обществените им позиции, пиарски напъни и личностни действия, тъй като ще изпадна в конфликт на интереси, аз също съм писател, а не литературен наблюдател – работата ми е да пиша книги, а читателите и историята ще си кажат тежката дума. Да ти върна топката – това е твоята нива!


- Смяташ ли, че е възможно да се освободим от соросоидите?


- Зависи какво имаш предвид под думата „освободим“… В най-твърдото си звучене, това означава гражданска война и решаване на класическия въпрос „Кой – кого“… В началото на разговора ни посочих, че Петата колона, която е на практика изцяло соросоидна, съставлява един голям процент от нацията! Затова казвам гражданска война… Няма да коментирам моралните съображения около един такъв „твърд“ вариант. Но обективно го считам за много слабо вероятен. Иначе, на ниво медийна полемика, считам, че и аз, и всички други автори, които ме подкрепиха или се включиха самостоятелно в това сражение, можем да се поздравим с успех, защото в крайна сметка успяхме да разбием манипулационната завеса и соросоидите бяха показани на публиката в цялата им хубост… Забележете, такива битки се водят между мозъчни тръстове – екипни и мощно финансирани, а тук, в България – от соросова страна ги има в изобилие и срещу тях един писател, няколко журналисти, политолози, и всеки самостоятелно, без финансиране, както се казва за едната чест и дълг. Какво пък, соло-мозъчният тръст Фъртунов и няколкото съмишленици добре се справихме!


- За мен има в момента двама съвременни български писатели, които създават литературни творби, високо над средното световно равнище – Александър Томов и Валентин Фъртунов. Разбира се, техните творби са натикани в зоната на мълчанието, на страхливото мълчание. Александър Томов се опитваше да изпълни гражданския си дълг чрез статии във вестник „Атака” и спря. Сега Валентин Фъртунов се опитва да разкрие механизмите на заробването. Талантът никога не мълчи! Май руското афористично изречение „Поет може и да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш” на българска почва трябва да се промени „Талантливият писател винаги е гражданин!” Кое те накара да създадеш това фундаментално за нас, българите, телевизионно предаване?


- Благодаря ти за високата оценка, която даваш на книгите ми, ценя и много уважавам творчеството на Александър Томов, за собственото си ми е трудно да си дам цялостна равносметка докъде точно съм стигнал, да се надяваме, че поне частично си прав… Мисълта е приятна за писателското ми его, хо-хо-хо! Колкото до гражданската позиция… Всеки я има, въпросът е да се заяви, при това, колкото е възможно по-гръмогласно, за да има ефект в общественото пространство. Ползвам значителния си професионален опит както в журналистиката, така и в маркетинга и в груповата психология, доброто познаване на структурата и функционирането на мозъчните тръстове. Писаното слово си е писано слово, но ние живеем във времето на електронните медии и естествено използвах най-могъщата от тях – телевизията… И разбира се, изключителният шанс да живея край Бургас, където се намират студията на СКАТ ТВ – една удивително нестандартна, но с огромна аудитория и национално и глобално сателитно покритие телевизия и един много интересен човек като Валери Симеонов, който, дори и да не е съгласен с някои от тезите ми, проявява невероятна толерантност, каквато едва ли бих срещнал в някоя от другите големи телевизии… Ето така стават хубавите неща – твърдоглавост, инат и „с малко помощ от приятел“…


- Как би характеризирал „Отворено общество” по възможно най-краткия начин?


- Ами как… Трансмисия за инсталиране на новия световен ред в България – малко е тромаво с тия техницизми, но това е първото, което ми хрумва и ми се струва доста изчерпателно.


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ
 

_ Обратнo _

брояч : 886023         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com